63

1.1K 119 96
                                    

Дойонг излезе от салона и тръшна вратата след себе си. Тръгна по коридора, с тежка стъпка. Беше толкова ядосан, наранен, разочарован. Толкова го бе яд, че се чувстваше така и то заради Джехьон.

Знаеше, че на по-големия щеше да му омръзнат игричките рано или късно. Защо се чувстваше така, мамка му!?

Защо го заболя толкова когато видя Юта и Джехьон да се целуват!?

Мразеше Джехьон! Толкова много го мразеше!

Защо трябваше да му повтаря колко го харесва и как не се шегува, а в следващия момент да се подиграе така с него. Знаеше си, че така ще стане. Радваше се, че не му се беше вързал, но това в момента не могаше на болката да изчезне.

Защо се чувстваше така изобщо!?

- Дойонг!

Гласът на Джехьон го накара за момент да спре на място, но скоро се осъзна и се затича надолу. Коридорите бяха празни, тъй като всички бяха в час. Джехьон осъзна това и не смееше да вика повече. Забърза бягането си и започна да настига чернокосия.

Щом се изравни с него хвана ръката му и го дръпна към себе си.

- Пусни ме! - изхленчи Дойонг и започна да се дърпа.

- Зайо моля те нека да...

Джехьон замълча щом Дойонг го зашлеви. Той погледна към чернокосия. Очите му бяха пълни със сълзи, съзерцаваше го с такава болка.

- Не ме наричай така и стой на далеч от мен! - каза Дойонг.

- Зайо, моля те. Няма нищо между мен и Юта.

- Не му пука! Искам да ме оставиш! - извика Дойонг гласът му треперейки.

Джехьон обви здраво ръката си около кръста му и го поведе към съблекалните на другия край.

- Пусни ме! - Дойонг започна да се дърпа, при което Джехьон го вдигна на ръце и го понесе.

Дойонг хвана раменете му страхувайки се да не падне, но само минута по-късно започна да се дърпа отново.

- Ако не спреш да мърдаш ще те изпусна. - каза му Джехьон спокойно.

Дойонг спря. Все пак не искаше да падне на пода.

Скоро пристигнаха в съблекалните. Джехьон го пусна и Дойонг веднага се втурна към изхода, но другия го спря. Хвана ръката му и го бутна към шкафчетата, внимавайки да не го нарани. Дойонг изпусна раницата си и тя падна на пода. Джехьон застана пред него, като препречи пътя му напълно, щом облегна ръце от двете му страни.

My boyfriend's little brother | BoyxboyWhere stories live. Discover now