My boyfriend's little brother | Boyxboy

90

Когато Дойонг се събуди се огледа леко объркано. После си спомни за предишната вечер. Погледна назад през рамо и видя все още спящия Джехьон, който бе обвил едната си ръка около кръста му.

Дойонг погледна насреща си към прозореца. Слънчевата светлина навлизаше леко в стаята. Мислите му бяха превзети от караницата с Тен предишната вечер.

Не му беше приятно, че Тен се държа така с него. Не искаше да се карат, единствено му се искаше да не му се налага да крие нещо, което щеше да нарани Джехьон.

Звукът от алармата се разнесе из стаята, което събуди Джехьон. Той се отдръпна от Дойонг и се пресегна към телефона си, за да спре звука. Бе навил аларма, за да може да събуди Дойонг на време за училище.

Прокара длан нагоре по лицето си и през косата си, опитвайки да се разсъни. Погледна към другия. Забеляза, че Дойонг не спеше и се приближи към него.

- Зайо, откога си буден. - постави целувка върху бузата му.

- Преди малко. - измърмори чернокосия.

- Какво ти има? - Джехьон го обърна към себе си.

- Нищо ми няма.

- Хмм. - Джехьон помилва бузата му. - Зайче, кажи ми защо си унил. От вчера си така. За какво се скарахте с Тен?

- Не искам да говоря за това. Вече и без това няма значение.

- Защо да няма?

Дойонг не отговори. Джехьон реши да смени темата. Постави целувка върху устните му и се усмихна.

- Ще трябва да ставаш, за да не закъснееш.

Дойонг въздъхна. Не искаше да ходи на училище. Не беше в състояние за нищо. Не искаше да вижда Тен или който и да е, предпочиташе цял ден да стои в леглото и да не прави нищо.

- Зайо? Какво ти е?

- Аз...не се чувствам добре. - каза той тихо и погледна към по-големия плахо.

- Болен ли си? - Джехьон постави длан на челото му, но Дойонг избута ръката му.

- Не съм болен. Просто не ми се ходи. Чувствам се отпаднал и ми се спи.

- Добре тогава. Искаш ли да се прибереш или да останеш тук? - попита го Джехьон докато милваше бузата му.

- Може ли тук? - Дойонг го погледна колебливо. - Искам да... съм с теб.

Джехьон се ухили широко и прегърна силно по-малкия. Дойонг почувства как сърцето му затуптя силно, гърлото му се стегна и сякаш му идваше да заплаче. Защо Тен мислеше, че Дойонг всъщност не изпитваше нищо към Джехьон.