My boyfriend's little brother | Boyxboy

54

- Сиченг, не смяташ ли да ми отговориш? - Кун погледна седналото момче пред себе си с досада.

- Не съм забравил. - Сиченг вдигна глава към него.

- Добре тогава. Запознай ни сега, защото искам да обядвам с него.

Кун хвана ръката на Сиченг и го издърпа, карайки го да се изправи, след това заедно тръгнаха към Хендери, който седеше на първия чин.

Тен и Дойонг се спогледаха объркано, не можеха да разберат какво бе всичко това. Каква беше тази отговорка, за която Кун бе споменал? Те насочиха вниманието си към двете момчета, които сега стояха пред чина на Хендери.

- Хей, Хендери. - Сиченг се насили да се усмихне. - Как си?

- Добре. - Хендери хвърли бърз поглед към Кун и леко се намръщи. - Всичко наред ли е?

Познаваше го, преди известно време Кун се бе опитал да го заговори, но Хендери не го харесваше и нямаше желание да се сближава с него. Не и след като случайно преди няколко месеца бе станал свидетел на това колко грубо се отнася към съотборниците си. Можеше да се преструва на мил пред останалите, но щом нямаше никой наоколо бе истински задник.

- Да, абсолютно. - Сиченг се обърна към момчето до себе си и го потупа по рамото. - Това е Кун. Може би не се познавате.

- Познавам го. - отвърна без желание Хендери.

- Но никога не сме имали шанса да се опознаем. - намеси се Кун усмихвайки се чаровно.

- Доста съм зает с училище и давам и допълнителни уроци на един съученик.

Кун погледна към Сиченг предупредително, искайки от него да направи нещо.

- Ъм, Кун има нужда от помощ с историята. - каза Сиченг. - Може ли да му помагаш?

- Да, би било прекрасно ако се съгласиш. - Кун кимна с глава.

- Ще си помисля. - Хендери каза колкото да се измъкне от ситуацията. - Ще ти кажа какво съм решил друг път.

- Моля те Хендери, много съм зле с историята.

Сиченг изведнъж усети как някой започна да го дърпа към вратата. Обърна се и видя Дойонг, щом пак погледна назад Тен вече вървеше след него и го побутваше, за да не спира да върви.

Излязоха и двете момчета застанаха пред него, по израженията им си личеше, че бяха доста недоволни от случилото се преди малко.