45

1.1K 111 66
                                    

- Следващия път ми донеси малко по нормални дрехи. - мърмореше Шяоджун, докато с Хендери вървяха надолу по тротоара и към дома му.

- Не ти ли омръзна да мрънкаш за това. - Хендери му хвърли бърз поглед и едва сега забеляза, че другия не бе махнал обицата от носа си. - Обицата, махни я.

Шяоджун извъртя очи, но го направи и я прибра в джоба на якето си.

- Моля те, опитай се да бъдеш мил и да не гледаш злобно.

- По-спокойно, няма да те изложа пред майка ти.

- Може да ти е странно, но ти нямам особено доверие. - Хендери го изгледа скептично.

- Ама разбира се, ако някой не е тотален зубър и задръстеняк няма как да му имаш доверие. - каза саркастично Шяоджун.

- Ще престанеш ли с това за зубърите?

- А ти ще престанеш ли да бъдеш предубеден към мен?

- Не съм, просто такива като теб...

- Ако исках да се държа гадно с теб или да ти направя номер, не смяташ ли, че отдавна щях да го направя? - Прекъсна го Шяоджун и заговори тихо без да го поглежда. - Например щях да използвам момента когато беше пиян. Можеше да те заведа до у вас и да те оставя, но не го направих, нали?

Хендери не знаеше какво да каже. Думите му го накараха да се почувства виновен. Трябваше да признае, че Шяоджун до сега не се бе отнасял лошо с него, но просто не можеше да му се довери толкова лесно. Толкова време му бе повтаряно, че хора като него, няма да му повлияят добре, че единствено ще му създадат проблеми.

Бе толкова потънал в мисли и почти щяха да подминат дома му. Хендери спря на място и се върна няколко крачки назад.

- Насам. - каза той и Шяоджун го последва подсмихвайки се подигравателно.

- Да не би да не знаеш къде живееш? Направо щяхме да подминем дома ти.

- Не се заяждай. - намръщи се Хендери. - Съблечи якето.

Шяоджун не каза нищо, изпълни казаното и натика дрехата в раницата си.

Чернокосия извади ключовете от джоба си и отключи. Отвори вратата, правейки път на Шяоджун, но другия му махна с ръка и го остави да влезе пръв.

Почти веднага щом вратата се затвори майката на Хендери пристигна.

- Здравейте момчета. - каза тя и погледна към русокосия. - Ти сигурно си момчето, на което Хендери помага по история.

My boyfriend's little brother | Boyxboyحيث تعيش القصص. اكتشف الآن