85

995 118 110
                                    

Шяоджун стоеше облегнат на оградата. Беше пред входа на училище и не спираше да се оглежда за Хендери. Мислеше да го изчака в класната стаята, но беше прекалено разтревожен. Бе дошъл доста по-рано и не бе мръднал от мястото си.

Наближаваше осем и Шяоджун вече започваше да се притеснява. Хендери не закъсняваше за училище. Това не бе обичайно.

Русокосия прехапа долната си устна нервно.

Миг по-късно видя познатото чернокосо момче да се задава към училище. Шяоджун изкара въздишка на облекчение и тръгна към него, надолу по тротоара.

- Шяоджун... - изненада се Хендери, но не можа да каже повече, защото другия го предърпа в прегръдка.

Хендери усети как бузите му пламнаха от неочакваното действие на русокосия.

Шяоджун се отдръпна и започна да го оглежда притеснено.

- Всичко наред ли е? Какво стана с родителите ти? - попита той бързо без да чака отговор преди да зададе друг въпрос. - Вчера не ми звънна. Много се притесних.

- Взеха телефона ми. Нямаше как да ти се обадя.

- Много зле ли са нещата?

- Ядосани са. Не искат да се виждаме. Обаче май не знаят, че става въпрос за теб.

- Нима?

- Да. - Хендери кимна. - Питаха ме няколко пъти с кой точно се виждам и как се казва. Значи онзи вещица не им е казала, че си ти.

- Нещо друго?

- Нищо. Всичко е наред. - излъга Хендери.

Не искаше да споменава за това, че баща му го бе ударил.

Шяоджун положи длан върху бузата му.

- Ако искаш нека приключим. Не искам да ти създавам проблеми с родителите ти.

- Стига с това Шяоджун. Престани постоянно да го повтаряш. - каза ядосано Хендери. - Ако искаш да ме разкараш го кажи без да използваш това за оправдание.

- Изобщо не е за това. Аз искам да съм с теб, но не искам да се караш с родителите си.

- Не говори повече за това. - Хендери хвана ръката му и го поведе след себе си към входа. - Ще закъснеем за час.

°°°•••°°°•••°°°•••°°°

Първите два часа бяха математика и минаха мъчително бавно. Когато звънецът най-накрая би, се чуха въздишки от учениците, които си спечелиха злобен поглед от учителката.

My boyfriend's little brother | BoyxboyWhere stories live. Discover now