My boyfriend's little brother | Boyxboy

39

Тен стоеше в кухнята, готов всеки момент да тръгне за училище. Джехьон му бе обещал да го закара, защото и без това му било по път, но другия все още го нямаше. Тен погледна към телефона си и се намръщи. Ако Джехьон не побързаше щеше да закъснее. Не, че изгаряше от желание да ходи на физика, но не искаше онази вещица да му крещи, задето бе закъснял.

Русокосия преметна едната дръжка на раницата през рамо и тръгна към стаята на брат си. Изкачи стълбите бързо и притича към спалнята на Джехьон. Почука силно и щом получи позволение отвори вратата.

Брат му лежеше на леглото си, забеляза няколко кърпички разпръснати до него. Джехьон погледна към русокосия с притворени очи и леко се надигна.

- Тен. Съжалявам, но няма да мога да те закарам. - каза той, гласът му пресипнал.

- Хьонг кога успял да се разболееш? Вчера ти нямаше нищо.

- Не знам. - Джехьон сложи ръка пред устата си и се изкашля. - Вчера само леко ме наболяваше гърлото. През нощта се събудих и ме болеше глава, после се появи хремата...

- Ама нали не се преструваш, за да се измъкнеш от лекции?

Джехьон издърпа кърпичка от кутията на нощното шкафче и звучно издуха носа си преди да отговори.

- Да изглежда сякаш се преструвам? Ако не искам да ходя на лекции, не ми трябва оправдание.

- Съжалявам. - Тен се нацупи. - Имаш ли нужда от нещо?

- Не. Имам капки за нос и... - той се намръщи гледайки към едно от лекарствата до кутията с кърпички. - Каквото и да е това за гърло. Не се тревожи.

Тен кимна и излезе от стаята.

°°°•••°°°•••°°°•••°°° 

- С всеки час започвам да мразя физиката все повече и повече. - Тен положи глава на чина.

- И защо по дяволите трябва да имаме два часа един след друг. - измърмори Дойонг.

- И аз това се чудя. - Тен се обърна назад. - Ти писа ли домашното по математика?

- Да. Ти пак забрави, нали?

- Дай да препиша.

Дойонг извъртя очи, но извади тетрадката си и му я подаде.

- Може ли някой да ми отвори монстъра? - обади се Сиченг и побутна кенчето към чернокосия.