My boyfriend's little brother | Boyxboy

68

Дойонг усещаше движението на устните по задната част на врата си. Устните се приплъзнаха на страни и тръгваха към челюстта му. Съненото му съзнание веднага си спомни, че предишната вечер Джехьон бе устанал да спи при него. Не съзнателно се притисна към другия и усети ръката му да се затяга около кръста му.

- Джехьон. - изпъшка Дойонг тихо.

- Ммм, започваш да стенеш името ми само от няколко целувки. - Джехьон се усмихна срещу кожата му.

- Не е вярно. - измрънка чернокосия сънено.

Джехьон се засмя и го обърна, така че сега Дойонг лежеше по гръб. Чернокосия, все още бе сънен и го гледаше с протворени очи. Джехьон се усмихваше докато го наблюдаваше. отмести кичурите, които влизаха в очите му, което накара Дойонг да се засрами.

Понечи да извърне глава настрани, но преди да успее Джехьон го целуна. Движеше устните си леко срещу неговите, а Дойонг лениво му отвръщаше, тялото му абсолютно отпуснато.

Дойонг сякаш се осъзна къде точно се намираха и избута Джехьон от себе си, после рязко стана.

- Зайо, защо? - изхленчи Джехьон и обви ръце около кръста му, искайки да го предърпа обратно надолу.

Това обаче не се получи и Джехьон бе принуден също да стане.

- Наближава девет. - Дойонг погледна към телефона си. - Другите сигурно вече са станали. Сега как ще излезеш от тук, ще те видят.

- Ти излез първо. Ако има някой го разсейвай докато изляза.

Дойонг въздъхна. 

- Нямаше да го има този проблем, ако си беше останал в твоята палатка.

- Да, но аз исках да спя при теб. - Джехьон се усхили широко и обви ръце около него. - Пък и недей го казва сякаш не ти беше приятно да спим заедно. Не спираше да се гушкаш в мен.

Бузите на Дойонг поруменяха и изблъска по-големия от себе си.

- Мразя те. - измърмори той, докато обуваше обувките си. 

Откопча ципа само колкото да може да излезе, после бързо го закопча.

В същия момент видя Тен да излиза от палатка на Джони. За щастие нямаше, никой друг. Останалите явно все още спяха.

- Дойонг. - Тен се усмихна към приятеля си. - Снощи...

- Да отидем да се разходим. - каза Дойонг достатъчно восоко, за да може Джехьон да разбере какво му намекваше.