My boyfriend's little brother | Boyxboy

46

Следващите няколко дни бяха преминали мъчително бавно за Тен. С Джони почти не се бяха виждали, понеже по-големия бе доста зает. Именно защото другия бе толкова натоварен, Тен не искаше да обсебва малкото му оставащо свободно време и не смееше да настоява да се видят, въпреки че Джони започваше доста да му липсва.

Именно за това сега Тен направо тичаше към дома на Джони. По-рано същия ден се бяха разбрали да се видят следобеда, при което Тен веднага бе изместил плановете си направени с Дойонг, да гледат наскоро излязлата бл драма, за по-късно същия ден.

Стигна пред дома на Джони и веднага позвъни. Бе задъхан и се опитваше да нормализара дишането си. Съвсем скоро вратата се отвори, разкривайки широко усмихнатия Джони.

- Тени.  - едва успя да каже той, преди русокосия да се хвърли върху него, обвивайки ръце около раменете му. - Много ми липсваше.

Тен се изчерви при думите му и се отдели от по-големия.

- И ти на мен. - каза той засрамено погледа му забит в пода.

Джони се усмихна при очарователната му реакция и хвана ръката му дърпайки го леко, карайки го да влезе.

- Хайде, всеки момент може да завали. 

Джони хвърли поглед към мрачното небе отрупано с тъмни облаци, вещаещи наближаващото начало на пороен дъжд.

- Дано не е някоя буря. - измърмори Тен. - Мразя бури.

- Мислех си да гледаме някой филм докато се гушкаме на дивана. - каза Джони усмихвайки се. - Вече направих пуканки. Надявам се, че си съгласен?

Тен се усмихна широко и кимна.

Двете момчета се настаниха в средата на дивана. Джони бе обвил ръка около раменете на Тен, а русокосия бе положил глава на рамото му, в скута си държеше голямата купа с пуканки. 

Джони бе избрал филма, но Тен нямаше никакви претенции, така или иначе не можеше да се съсредоточи над нищо друго освен Джони.

Толкова му бе приятна близостта до другия, всичките му тревоги просто напускаха ума му. Сега като бе в прегръдките му, осъзнаваше колко много му бе липсвал, толкова, че всъщност бе плашещо. 

Нима се бе привързал към Джони толкова бързо?

Следващите няколко часа бяха минали за отрицателно време. Минаваше шест и вече трябваше да се прибира, преди Джехьон да започне да му звъни, за да разбере къде е. Пък и се беше разбрал с Дойонг вече, а другия най-верояно вече бе тръгнал към дома му.