My boyfriend's little brother | Boyxboy

37

Шяоджун беше прав, вечерта не минаваше толкова зле колкото си мислеше.

Беше много по-зле.

В началото очакваше, че на Хендери ще му стане неудобно и ще си тръгне или ще започне да философства пред всички, но стана точно обратното. Не знайно защо Хендери бе изпил половин бутилка с уиски, Шяоджун намираше за пълно чудо факта, че другия не бе чак толкова пиян колко всъщност предполагаше.

През цялото време Лукас го окуражаваше да продължи да се налива с алкохол, а ЯнгЯнг му пригласяше от време на време.

Сега Шяоджун наблюдаваше как Янг вадеше цигара от кутията и я подаде на Хендери. Чернокосия я запали и постави между устните си. Погълна от дима и веднага започна силно да кашля.

- Мисля, че пушенето не е за мен. - Хендери поклати глава и избърса насълзените си очи.

- Да, това беше една похабена цигара. - въздъхна ЯнгЯнг, гледайки към недоизпушаната цигара на земята. - Както и да е. Още уиски? Или предпочиташ нещо друго?

- Не! - намеси се Шяоджун. - Не му давай да смесва алкохола, той и без това вече е пиян.

- Не съм пиян. - изхленчи Хендери и леко присви очи към русокосия, за да го фокусира.

- Сигурен ли си? - Шяоджун го бутна съвсем леко назад, при което чернокосия залитна.

Той сграбчи пуловера му в шепата си и го дръпна обратно напред, помагайки му да запази равновесие.

- Добре де. Може би съм малко пиян. - изкикоти се Хендери.

- Сега ти е смешно, но какво ще стане ако родителите ти те видят така.

Лицето на Хендери придоби сериозно изражение. Другия имаше право. Родителите му щяха да го накажат за цяла вечност ако го видеха в това състояние.

- Мамка му. - проплака той. - Мъртъв съм.

- О, спокойно. - ЯнгЯнг метна с ръка пренепрежително. - Остани при някой приятел за вечерта.

- Няма при кой. - Хендери се нацупи. - Ако ме видят така, ще ми затворят вратата в лицето.

- Имаш невероятни приятели. - Шяоджун се засмя. - Зубрачите даже за приятели не стават.

Хендери не каза нищо. Не знаеше с какво да успори другия, може би до някаква степен бе прав. Той самия дори не би ги нарекел приятели, единственото общо което имаше с тях бе ученето и не говореха за нищо друго.