My boyfriend's little brother | Boyxboy

104

ЯнгЯнг прегръщаше Лукас през кръста, притискайки се към гърба му докато другия се опитваше да отключи входната врата.

- Янг, не трябваше да отсъстваш от училище. - каза той.

- Петък е, какво толкова. Щях да предложа да се излежаваме до обяд, но трябваше да се махнем преди баща ми да се прибере.

- Нищо, не е късно да се излежаваме.

- И без това ми се спи. - ЯнгЯнг облегна глава на гърба му и затвори очи. - Ти ще отключваш ли или ще продължаваме да висим тук?

- Ами ти като ме разсейваш. - Лукас вкара ключа и го завъртя.

Отвори вратата и пристъпи навътре, Янг влачейки се след него, не искайки да се отделя от по-големия. Лукас се засмя и се обърна към него. ЯнгЯнг облегна глава на гърдите му и се прозя.

- Спи ми се.

- Да вървим в спалнята.

Двамата влязоха в стаята, Янг все още не се бе отделил от по-големия. Лукас погледна към леглото и замръзна на място, изненадан от факта, че Шяоджун и Хендери още бяха там. Двете момчета спяха прегърнати, завивката обвита около тях.

- Мислех, че ще си тръгнат още вечерта. - каза той тихо.

ЯнгЯнг се намръщи и се отдръпна, поглеждайки на страни към тях.

- Хендери не е отишъл на училище? - ЯнгЯнг извади телефона от джоба си, за да погледне часа. - Минава десет. Той не би отсъствал.

- О, стига, може да са решили да не ходят.

- Хендери няма как да го направи, нали някой от учителите веднага ще звънне на родителите му, за да разберат защо отличника и отговорник на класа, отсъства.

- Тогава защо още са тук? Да не са се успали? Най-добре да ги събудим. - Лукас запристъпва към страната на Шяоджун.

Другия бе с гръб към него, ръцете му бяха обвити около Хендери. Лукас го потупа по рамото, щом това не даде резултат го хвана и го разтърси.

- Шяоджун, ставай.

Русокосия се отдели бавно от Хендери и разтвори очи.

- Мамка му заспали сме. - каза той сънено. - Колко е часа? Нали има време да закарам Хендери?

- Минава десет.

- Сутринта!? - очите на Шяоджун се разшириха.