My boyfriend's little brother | Boyxboy

49

- Някой ще ми отвори ли монстъра? - изхленчи Сиченг и остави кенчето на чина си.

Дойонг извъртя очи и го взе, отвори го и му го върна.

- Благодаря ти, Дойонги. - каза доволно Сиченг.

- Не ме наричай така. - измърмори чернокосия и продължи да се мръщи.

- Ти сигурен ли си, че всичко е наред? - Тен го погледна скептично.

- Защо да не е? - Дойонг дори не го погледна, вниманието му бе насочено към телефона.

Какво изобщо трябваше да му каже. Че брат му го е целунал и сега се чувства странно и е изключително объркан.

- Както и да е. - Тен се изправи. - Да вървим.

- Къде? - Дойонг най-накрая вдигна поглед от телефона си.

- На тренировките по плуване. - Тен се усмихна широко. - За  подкрепа на Джони.

- Да бе, просто за да го зяпаш. - подигра го Дойонг. - И без това не можеш наистина да го подкрепяш, защото Джехьон ще е там.

Очите на чернокосия се разшириха. Джехьон щеше да е там! Нямаше начин да отиде, планираше да го избягва възможно най-дълго.

- Не мога да го обвиня. - засмя се Сиченг. - Аз също ходя, за да зяпам Юта.

- Ти зяпаш всяко едно момче от отбора не само Юта. - Дойонг извъртя очи.

- Така е. Но без Джони. - защити се Сиченг. - Бъди спокоен Тен, него не го зяпам.

- Да тръгваме. - въздъхна русокосия.

- Вие вървете, аз ще остана за математиката. - каза Дойонг.

- Я стига глупости! - намръщи се Тен. - И ти идваш.

- Сиченг ще е с теб.

- Сиченг само ще зяпа и ще дрънка глупости, трябва да дойдеш. - изхленчи Тен.

- Хубаво е да знам, че ме цениш като приятел. - Сиченг му хвърли злобен поглед. - Но наистина, ела с нас.

- Не.

- Но Дойонг...

- Не.

- Значи предпочиташ да останеш за математика вместо да дойдеш? - Тен кръстоса ръце.

- Да.

- Лъже. - Тен кимна към Сиченг. - Хайде давай да го водим.

Двете момчета застанаха от двете страни на чернокосия и хванаха ръцете му.

- Хей, оставете ме! - извика Дойонг.