Dream Come True (Bg Fanfiction-One Direction)

Здравей отново!

Не знам кога мина часът по Химия, изобщо не бях там, мислено се връщах безброй пъти в коридора с Лиам. Дори не чух звънецът, но видях, че стаята започва да се опразва. Станах и се запътих към столовата, където Джули вече трябваше да ме чака.

Още когато я видях, тя изтича при мен:

- Е, сега имаш ли време за мен?- пошегува се тя.

- Да...

- Е, разбра ли вечеееее??

- Не само разбрах.....

- В смисъл? Видя ли го вече? Аз не успях! Още в 7:15 всички се бяха събрали на двора и го посрещнахме. Имаше толкова викове и писъци, че сигурно вдигнахме целия град на крака! Но така и не успях да го видя....

- Аз..аз..го видях. Е, по-скоро се блъснах с него в коридора и си говорихме. Е, по-скоро той ми говореше, а аз го гледах като пълна глупачка и през 5 секудни му се извинявах за разни неща...- и отново притеснението усили скоростта ми на говорене. Дори на Джули и трябваха няколко секудни, за да асимилира това, което й бях казала току що.

- К-к-какво? Какво си говорихте? За какво му се извиняваше? На точно какво разстояние бяхте един от друг?

- Хей, хей, успокой се, ще ти разкажа всичко!- разказах и набързо и тя просто зяпна в недоумяване.- Искаш ли сандвичи, ще отида да взема и нещо за пиене, за да поохладим малко страстите?- засмяхме се. Мисля, че вече дойдох на себе си, щом започнах да се шегувам отново.

- Два сандвича за мен, знаеш какви ги обичам!

Отидох и се наредих на опашката, когато по едно време чух някаква шумотевица. Обърнах се и видях как всички са обкръжили Лиам.

- Хейли, какво ще желаеш?- каза ми Дора, готвачката. Обърнах се отново към нея, опитвайки се да запазя спокойствие.

- Обикновеното- 4 сандвича, с домати отгоре! И една минерална вода.- тя ми се усмихна и отиде да приготви набързо сандвичите. Опитвах се да не мисля за Лиам. Бяхме в една стая, какво толкова! Трябва да свиквам, май това ще се случва всеки ден, не можех да продължавам да реагирвам така всеки път, когато го видя.

- Здравей отново! – докато размишлявах и се опитвах да оправя кашата в главата си, той бе раздал няколко автографа и се бе наредил до мен! Не мислех, че говори на мен. Погледнах го и след това се обърнах да видя кой е този човек зад мен, на когото говори, но там нямаше никого. Като изключим всичките ми съученички, които го бяха зяпнали, включително и Джули, но те бяха прекалено далеч, за да говори на тях.