Dream Come True (Bg Fanfiction-One Direction)

Само ми дай шанс

....Малко по-малко от секунда след като той долепи устните си до моите, се отдръпнах като опарена.

- Но...- гледаше объркано той.- Нали уж знаеш за чувствата ми?

- Да, но това не означава, че и аз имам чувства към теб. Тоест разбира се, че имам, но не такива.................... Съжалявам, ако съм те заблудила.

- Но... когато ти се обадих, ти каза, че ти липсвам, а и откакто се върна се държиш странно, сякаш се притесняваш в мое присъствие. Повече от очевидно е, че и ти изпитваш нещо.. Не знам защо отричаш.- каза той и отново направи крачка към мен, а аз автоматично направих една назад.

- Не разбираш....- казах му аз.

- Обясни ми тогава.

- Аз..- тръгнах да казвам, но не знаех от къде да започна.

- Не можеш да обясниш, защото си объркана. Сигурен съм, че ме харесваш, просто не можеш да го осъзнаеш напълно!- заяви убедително той, а аз поклатих глава. Не беше прав. Не изпитвам нищо към него.... Нали?

- Грешиш.- казах едвам аз..

- Не мисля.- каза той и се приближи, хващайки лицето ми с ръце.

- Крис, не усложнявай нещата.- отдръпнах се на достатъчно голямо разстояние от него.

- Не мога да спра да мисля за теб. Особено след онази целувка зад бара.. Тя ме накара да осъзная чувствата си.- призна той, а аз се стъписах.

- Съжалявам, тази целувка беше грешка. Ако знаех, че точно тя ще предизвика чувствата ти, нямаше никога да те накарам да ме целунеш.-разкаях се аз, осъзнавайки, че е твърде късно.

- Но.. както сама каза, ти ме накара да те целуна..

- Да, но моментът беше такъв, че... Просто тогава много ми заприлича на....- разколебах се аз, но той се досети.

- На бившия ти от онази тъпа бой банда?- попита той раздразнено.- Значи съм бил просто заместител.

- Не е тъпа! И всъщност.. трябва да знаеш нещо, което въпреки че ще те нарани, поне малко ще те разубеди в чувствата ти.- казах аз, а той не каза нищо и просто изчака да продължа. Седнах на пейката, която беше на две крачки от колата и той ме последва.- Преди няколко дни не отидох до Лондон, за да се видя с Джули...- започнах аз, а той схвана веднага и се опита да ме прекъсне.- Не, нека ти обясня.. Отидох, защото бях поканена на партито по случай рождения ден на Лиам и Найл-русият в групата. С Лиам поговорихме и двамата разбрахме как се е чувствал другия, когато сме били разделени.. Осъзнахме, че сме направили грешка и.. отново се събрахме.- казах аз набързо и погледнах към него, за да видя реакцията му, но той беше безчувствен, поне външно.