Dream Come True (Bg Fanfiction-One Direction)

Част 11

-Какво, по дяволите, стана току-що?- запитах Джеймс, веднага след като излязохме пред клуба и го настаних да седне на стълбите. Той държеше брадата си, където Натаниъл го беше ударил.- Ще ми обясниш ли?

- Какво да ти обясня? Просто приятелчето ти не спря да ме предизвиква. Аз се сдържах да не го ударя първи, заради теб, но той не успя да се владее и ме удари.

- Защо те удари?

- Дойде при мен и тази .. Трейси, която беше леко пияна и аз й помогнах, защото се спъна и се хвана за мен и той започна да говори някакви неща.- обясни той. Не ми изглеждаше така, когато я видях увиснала около врата му, но.. не казвам и, че ме лъже.

- Какви неща?

- Нещо за това, че при първа възможност ще ти изневеря с нея и някакви глупости.

- А така ли е?

- Ъггх.. просто й помагах!

- Виж не вярвам Натаниъл да те удари без причина или заради тази нелепа причина..- казах му аз, а той се ядоса.

- Трябва ли винаги да вярваш на него и да го защитаваш?- повиши тона си Джеймс и леко ме изненада.

- Познавам го по-добре отколкото теб, даже по-добре отколкото познавам себе си...

- Тогава би трябвало да знаеш, че той те харесва и затова те ревнува от мен постоянно? За това и се опитваше сега да ме предизвика, за да го ударя и да ме зарежеш, точно защото знае, че ще избереш него пред мен.- обясни разпалено той. Говореше безмислено.. Нейт може и да ревнува, но като приятел... Все пак заради Джеймс вече на няколко пъти поради определени обстоятелства не си говорим за по няколко дни... Това никога не се беше случвало преди.

- В голяма заблуда си! Той ме възприема като приятелка и дори сестра!

- Да, приятелка и дори сестра, в която е влюбен, и дори не съм сигурен, че го е осъзнал напълно.

- Спри! Говориш глупости! Не ти вярвам....

- Да.. естествено, че няма да повярваш на мен. Защо изобщо си тук, сигурен съм, че си по-загрижена за него в момента?

- Той е в живота ми, откакто съм се родила, а ти от много по-скоро. Така че не ми дръж сметка за кого съм по-загрижена или не.

- О, значи трябва да се чувствам поласкан, че излезе с мен навън, а не остана при него. Хах! Хайде, отивай вътре и се погрижи за „просто-приятеля" ти.- каза гневно той и това ме подразни.