Част 15

727 63 3
                                    


Месец и половина. От толкова време не съм го виждала. Така и не успях да свикна с липсата му. Въпреки че състоянието на баба Маура се подобрило, той решил да остане цялото лято при нея в Ирландия. Когато останалите от сем. Хоран се върнаха без него, седмица след като ги видях да заминават, останах ужасно разочарована. През първата седмица единствената ми комуникация с него бяха няколко смс-а:

„Надявам се баба Маура да се оправи!"

28 юни, 20:17

„Благодаря!"

28 юни, 20:34

„Как е баба ти?"

04 юли, 13:40

„Много по-добре."

04 юли, 17:13

„А ти добре ли си?"

04 юли, 17:19

„Да"

04 юли, 17:22

След тези кратки СМС-и, говорихме няколко пъти, но за кратко и през интервал от 7-8 дни..... Разговорите бяха напрегнати и неловки..

От тогава нямам никаква връзка с него, а вече минаха почти 3 седмици.... Реших повече да не го търся, защото явно не искаше да го безпокоя, иначе най-малкото щеше да се поинтерсува за мен, а не само да ми отговаря на СМС-те с по две думи на кръст и да чака аз да му се обадя, за да се чуем. Имах нужда да го чуя, да поговоря с него за каквото и да е, но не си го признавах пред никого, дори пред самата себе си- опитвах да се самозаблудя, че мога без него.. Но истината беше съвсем различна. Знаете какво казват- „оценяваш някого чак когато го загубиш". За жалост и аз трябваше първо да загубя най-добрия си приятел и тогава да оценя ролята и присъствието му в живота ми.. Или в случая вече отсъствието му........

Цяло лято се затварях в стаята си- слушах музика, четях книги, опитвайки се да избягам от реалността. Те ми помогнаха през деня да не се самоунищожа от многото мисли, но когато вечер оставя книгата си на шкафчето или изключа музиката и загася нощната лампа, отново всичко ме заливаше и не ме оставяше да спя. Не бях спала повече от 5 часа от много дълго време... Наложи се да отида на лекар с майка ми, която започна много да се притеснява за мен и настоя да ме закара при специалист. Той ми предписа хапчета за по-спокоен сън и от тогава съм малко по-добре. Но ако не пия 2 часа преди лягане по едно хапче, сънят просто не ме хващаше....

Dream Come True (Bg Fanfiction-One Direction)Where stories live. Discover now