Dream Come True (Bg Fanfiction-One Direction)

'Крадци'

Когато се събудих, видях слънчевите лъчи, прекалено силно озаряващи стаята ми- явно вече беше станало обед. Обърнах се и видях Джули, която все още спеше. Усещах мирис на палачинки, но реших да го игнорирам, защото все още ми се спеше. Беше събота и сигурно татко беше отложил командировката си и е решил да направи закуска. Отново заспах...

След може би около половин час по-късно някакъв шум от кухнята ме накара да се пробудя. Чувах стъпки и тихо говорене.

- Шшшшт!- чух някой да казва.- Ще ги събудим, бъди по-тих!

Сърцето ми се ускори. Имаше крадци в къщата ми!

- Джули!!- разбутах моята спяща приятелка.- Ставай! Някой е влязъл вкъщи!

- Аъгххх..- изсумтя тя.- Сигурно е баща ти... Заспивай, рано е още!

- Не е татко, а и минава 13ч.!- казах й след като погледнах към часовника.- Ставай!!!- разбутах я още по-силно и вече бяхме станали. Започнах да търся нещо из стаята ми, с което да можем да се отбраняваме. Когато видях една чиния на бюрото ми, в която снощи в 01ч. с Джули си бяхме направили по един сандвич, се досетих, че по-рано се бях пробудила и някой правеше палачинки..

- Чакай малко!- казах аз на глас, когато се сетих това. Значи това не са крадци... освен, ако няма да се опитат да ни нападнат с палачинки. Но тогава кой е? Само татко и аз имахме ключ за вкъщи..

- Какво?!- гледаше ме въпросително Джули. Взех чадъра си, защото чух стъпките още по-близо. Преди да успея да кажа каквото и да е на Джули, вратата започна бавно да се отваря, а ние двете се скрихме зад нея.

- Но къде отидоха?- чух един познат глас да казва, но бях прекалено уплашена и мозъкът ми не успя да асимилира бързо нещата, затова вдигнах чадъра и точно преди да ударя Лиам със „смъртоносното" ми оръжие, радостното възклицание на най-добрата ми приятелка стимулира възприемането на информацията и се спрях.

- НАЙЛЛЛЛЛЛЛЛ!- извика Джули радостно и ако те двамата с Лиам не носеха по една табла с палачинки и сок, кълна се, че Джули беше готова да му се метне. Найл остави подноса и се прегърнаха силно.

- Здравей, малката!- каза той нежно и я целуна по главата, без да прекъсва прегръдката им.

Всичко стана за секунди, а аз още държах чадъра над главата си и гледах шокирано. Лиам също гледаше учудено.

- Свали чадъра и обещавам повече никога да не ти нося закуска в леглото!- каза (престорено) уплашено той. Аз свалих чадъра и се облегнах на шкафа, чувствайки облекчение.- По принцип мислих, че може да ме убиеш след като опиташ палачинките, които с Найл ви направихме, или поне се опитахме...- пошегува се той и също остави таблата.- Добре ли си?

- Аз...аз...- все още бях в шок от ужаса, който изпитвах до преди малко.

- О, тя мислеше, че сте крадци!- каза засмяно Джули, като се гушкаше в русокоското. Те се засмяха, а Лиам дойде по-близо до мен.

- Извинявай, скъпа.. Не искахме да ви уплашим.- той ме гледаше толкова загрижено и тъжно, сякаш кученцето му е умряло. Това беше моят Лиам. <3

- Е, нямахте шанс срещу мен и моето оръжие.- заявих гордо аз и най-после се отърсих от обзетия ме страх и се присъединих към смеха на другата двойка. Лиам ме целуна леко по бузата, а аз се усмихнах.- Здравей, Найл!- казах щастливо и се отправих към него.

- Здравей, Хейли.- той пусна Джули и ме прегърна силно.- Виждам, че не сте ме забравили.- пошегува се той след прегръдката ни.

- Аз и да искам не мога... Джули не спря да говори за теб.- оплаках му се шеговито аз, а той отново я придърпа към себе си и я обви с ръцете си.

- Ъмм, искате ли да се облечете и да дойдете да закусим.. или по-скоро да обядваме?- каза Лиам със самодоволна усмивка на лицето. Всички се изкикотиха, а аз се зачудих- да се облечем? Та ни сме си облечени, гледах Джули, която беше с нощницата си... След това погледнах надолу и видях, че не съм сложила долницата на моята нощница и съм по бельо, но дългата блуза, с която бях облечена, го прикриваше. Почувствах се толкова неудобно и, разбира се, се изчервих. „Найли" вече се бяха запътили към кухнята, а Лиам се приближи.

- Невероятно красива си......- каза го нежно и с блясък в очите.-... когато се изчервяваш, де.- добави той, опитвайки се да заобиколи темата. Аз се засмях, изчервявайки се още повече, и взех чадъра и го ударих лекичко.

- Не ме предизвиквай!- казах заплашително, макар че с това зачервено лице едва ли съм изглеждала много сериозна. Той вдигна ръцете си, все едно е заложник, усмихна ми се съблазнително и излезе от стаята, вземайки таблата с палачинките.