Dream Come True (Bg Fanfiction-One Direction)

Глава 6

След забавната неделя, която прекарахме в къщата на Малик, отново беше понеделник и трябваше да ходя на училище. Изпълних рутинната си програма- станах, взех бърз душ, облякох се и оправих косата си. Тъкмо изключвах машата си, когато чух почукване на вратата:

- Добро утро, миличка!- поздрави ме татко.

- Добро утро, тате! О, извинявай, забравих да ти кажа, че днес няма нужда да ме караш на училище.

- Знам, Нейт е вече долу и ако не слезеш скоро ще изяде всички палачинки.- обясни той усмихнато.

- Оуу!- засмях се и добавих:- Веднага слизам!

Татко излезе от стаята, а моята усмивка още беше на лицето ми. От малък Нейт обичаше, когато надуши, че мама е направила палачинки, да дойде в нас и да започне да яде като невидял. Дори след толкова време, това не се е променило... Взех чантата си и слязох при раннобудното ми семейство.

Мама приготвяше още няколко палачинки, докато татко и Нейт се смееха за нещо. Нейт, разбира се, беше с препълнена уста. Това момче винаги яде толкова много, а въобще не му личи! Понякога толкова му завиждам. Не, че съм дебела или нещо такова, но ям ли малко повече, това веднага ми се отразява, за разлика от него. Но той е Хоран- да яде по 1 тон на ден е нещо обичайно, както и да не качва грам!

- Добро утро, мамо!- поздравих я весело аз, дарявайки я с целувка по бузата.- Е, готов ли си?- попитах Нейт, като застанах до него.

- Няма ли да закусиш?- попита мама.

- Не съм гладна, благодаря.- отговорих й и грабнах Нейт за ръката.

- Чаоо!- казахме на нашите и излязохме.

- Какво ти става днес?- попита учудено Нейт. Вярно е, че по принцип не съм толкова активна сутрин, но днес имах някакво хубаво предчувствие.

- Нищо особено, просто съм в настроение.

- Ставаме двама.- Нейт се усмихна и запали колата.

*на училище*

След няколко минути щеше да започва третия час. Седнах на чина си в кабинета по География, но видях, че съм взела само учебника. Трябваше да се върна до шкафчето си, за да взема и тетрадката си.

- Извинете!- казах аз, след като се забих в тялото на някого, като излязох засилена от стаята.

- Лили!- възкликна Джеймс...- Трябва да спрем да се срещаме така.- усмихна се той.

- Да...- измърморих аз, шокирана, че се сблъсках точно в него. От всички ученици точно в него ли трябваше? Не че се оплаквам, но... За първи път от няколко дни той ми говори! Исках това да се случи, когато той пожелае и дойде да ме заговори, а не защото е принуден да го направи, след като аз съм се пресрещнала с него, точно както по филмите отчаяните момичета правят, за да заговорят момчето, което харесват. Не можах да не се сетя за последния път, когато го видях- той само ми се усмихна и ме подмина, преди да успея да кажа каквото и да е.... И сега, точно когато реших да го игнорирам, той отново ми обръща внимание! И това, ако не е шега на съдбата......