Dream Come True (Bg Fanfiction-One Direction)

Част 31

ПРЕДИ ДА ЗАПОЧНЕТЕ ДА ЧЕТЕТЕ ПОСЛЕДНИТЕ ТРИ ГЛАВИ ИСКАМ САМО ДА ВИ ДА КОМЕНТИРАТЕ И ГЛАСУВАТЕ, КАКТО ВИНАГИ, КАТО ЗА ПОСЛЕДНО!
ОБИЧАМ ВИ :* :* :* :*

*гледна точка на Лили*

... бип .... бип .... бип .... бип .... бип .... бип ....

Този дразнещ звук, беше първото нещо, което влезе в съзнанието ми, когато се събудих и опитах да отворя очите си. Въпреки че беше малко трудно, най-накрая успях и видях, че съм в болнична стая. Имаше няколко вази с цветя.. и докато ги гледах видях с периферията си, че някой се размърдва на стола до леглото ми и забелязах майка ми. Тя погледна към мен и видя, че съм се събудила. Веднага се изправи и ме прегърна. Изглеждаше ужасно изморена и когато ме прегърна, започна да плаче:

- Лили... О, милата ми... Толкова се радвам, че се събуди!- плачеше тя, стискайки ме силно. Още не разбирах какво става.. Знаех само, че всичко това много ми напомня на деня, в който загубих завинаги Натаниъл......

Но.. имаше нещо странно. Майка ми изглеждаше доста млада, въпреки кръговете под очите от умората. Последното, което помня е сватбата ми и... Натаниъл... Неговият образ ми се привидя, след това нямам идея какво стана. Огледах се и започвах да възприемам нещата все по-добре, а майка ми отиде да извика доктора.. или поне така разбрах. Каква беше тази болка в крака ми? Погледнах към него и видях, че е в гипс. Защо бях с гипсиран крак, след като помня само, че просто припаднах...?! Усещах и някаква остра болка в горната част на тялото си и в главата.

Майка влетя отново в стаята, заедно с доктора:

- Здравейте, г-це Пейн! Радвам се най-после да ви видим будна!- поздрави той и започна да проверява показателите ми. „Най-после"? Какво ще рече това?- Предполагам, че изпитвате болки?- попита той, а аз просто кимнах, все още нямах сили да говоря. В този момент медицинска сестра влезе и дойде при системата ми.- Ще ви сложим болкоуспокояващи за болката. В началото ще е така. Все пак сте се ранили тежко.

Припаднах, а съм се контузила толкова зле?! Как това беше възможно?, зачудих се.

- Г-жо, ако има нещо, ме викнете. Ще намина по-късно пак да я проверя, но показателите й са стабилни. Няма за какво да се притеснявате! Най-лошото мина..- чувах как докторът успокоява майка ми.- Довиждане, Лили-Ан!- махна ми и той и сестрата излязоха от стаята. Майка ми придърпа стола по-близо до леглото и седна до мен, хващайки ръката ми.