Dream Come True (Bg Fanfiction-One Direction)

Част 13

- Обещах ти, че ще спа с нея и когато го направя, ти ще си първия, който ще уведомя!

Джеймс изрече думите, в които моите най-добри приятели се опитаха да ме убедят последните няколко дни... Думите, които се надявах да не изрече. Усетих как се залюлявам на място и ако Ким не беше до мен, за да ме подпре, сигурно щях да падна от шок. Всичко се случваше толкова бързо!

- Долен използвач!- изкрещях аз и се появих из зад вратата на салона, зад която се бяхме скрили. Без да се замисля дори, се отправих към него. Той се обърна към мен с учудено изражение и преди да успее да започне да се оправдава му ударих силен юмрук. Дори не знаех, че съм способна да ударя така някого, но яростта ми ме превзе и излезе под формата на този удар. Джеймс хвана брадичката си и аз започнах да го удрям периодично в гърдите, крещейки колко го мразя и какъв боклук е.

- Лили... аз.... Не е това... Не исках...- той се опитваше да се измъкне от ситуацията, като заекваше, защото ударите ми го прекъсваха.

- Ти си най-долното момче, което познавам... Ти...- крещях му и го бутах, а той се опитваше да се отдалечи от удрящите ми ръце. Тогава усетих ръцете на Нейт около мен, казайки ми тихо да се успокоя, и изведнъж ръцете ми спряха своите последователни движения. Джеймс ни обърна гръб и при първа възможност си тръгна, без да каже нищо повече, но не ми пукаше за него. В мига, в който чух тази грозна закана в думите му, той спря да съществува за мен..

За един кратък миг Натаниъл седеше зад мен, хванал с ръцете си моите, за да ме държи настрана от бившия му приятел.... И от моя бивш приятел... Ръцете на Нейт веднага ме накараха да се съвзема, сякаш ми биха инжекция с успокоително или нещо такова. За жалост освен, че успях да се успокоя малко.. успях и да осъзная всичко. Сведох глава надолу, затваряйки очите си. Натаниъл махна ръцете си в мига, в който видя, че Джеймс се маха и няма да сторя нищо глупаво.

В главата ми нахлуха всички неща, които сторих, заради този лицемер- Джеймс. Не само успях да се направя на глупачка, която хлътва дотолкова по някого, че да се заслепи напълно- виждах, че нещата не вървят, но продължавах да му давам шансове.. Това не беше най-лошото! Не повярвах на най-добрите си приятели. Мислех, че те ме лъжат и че са се наговорили против мен.. Дори мислех, че не искат да съм щастлива с Джеймс. Каква глупачка.... Каква глупачка!!!! Докато стисках очите си, ме обземаше чувството, че съм загубила доверието на приятелите си, и най-вече на най-близкия ми човек на земята, заради този идиот и заради мен- по-голямата идиотка в случая...