Dream Come True (Bg Fanfiction-One Direction)

-Г. Т. на Ким

Не можех да гледам най-добрите си приятели така! Нейт просто реши да остане в Ирландия и реши да спре да общува с Лили за малко, без дори да осъзнава, че това я убиваше. Той ми каза, че това е начинът му да забрави за нея, или по-точно за онези негови чувства към нея, които той не би трябвало да изпитва. Не можех да му кажа, че Лили започна да пие хапчета, за да излекува постоянната си инсомния, която беше хванала, покрай стреса. Всъщност не можех да му говоря изобщо за нея, защото нали се предполага, че всичкото това отдалечаване е, за да я „преодолее". Въпреки това винаги успяваше да ме пита набързо „Как е тя?", аз му казвах, че е добре, и той веднага сменяше темата.

Да, лъжех Лили, че не се чувам с Нейт, за да не се чувства още по-зле... Знаех през какво преминава, въпреки че не ми споделяше, но просто я познавах прекалено добре.

Знаех и че на Нейт не му е лесно да отиде в изолация при баба си, но.. това беше нещо, което нямаше как да променя!

Мина месец и половина и най-накрая Нейт ми каза, че мисли, че е надмогнал „онези" чувства, както той ги нарича. След това ми раказа за тази благотворителна организация и още докато ми обясняваше детайли аз скроих своя план. Щях да отида там с Лили! Щях да му докажа, че не е забравил за тези чувства и щях да се опитам да направя всичко по силите си, за да ги събера! Защото аз явно бях единственият човек на света, който осъзнава, че тези двамата са родени да бъдат заедно и не могат един без друг.

Всичко вървеше по план! Убедих я да дойде и вече пътувахме към Мълингар да вземем Нейт. Предупредих татко, че това е изненада, за да не се издаде и Лили да не тръгне. Естествено, като наближихме града, беше неизбежно да й кажа истината, след като тя видя табелата и се усети... В началото ми беше ядосана, но после се примири и съм сигурна, че накрая ще ми бъде благодарна. Сега оставаше и Нейт да ми прости, защото, както Лили се досети, той не знаеше, че тя ще идва с мен. Но нали уж я е преодолял, значи не би трябвало да бъде проблем, че тя ще е с нас две седмици.

Вече наближавахме къщата на баба Маура. Нейт вече трябваше да ни чака отпред с багажа си, защото му пратих смс преди 5 минути, че идваме. Последен завой преди да забележа Нейт и баба му на тротоара. Погледнах автоматично към Лили- забелязах колко напрегната беше, можех да усетя вълнението й. Татко спря колата, чиито стъкла бяха затъмнени и никой, който е отвън, не може да види нищо вътре, освен ако не долепи лицето си за стъклото, което правеше изненадата за Нейт още по-неочаквана. След като с татко сложиха сака му в багажника, ние се качихме в колата, а той отиде да каже чао на баба си, която му даваше последни наставления. Той се запъти към колата, отвори вратата и се качи отзад.

- Лили...- промълви той, когато я видя.

- Здравей..- отвърна му тя с непринудена усмивка. Все още виждах и усещах напрежението у нея, но вече беше по-малко.. Сякаш в мига, в който той я погледна, тя се успокои и старата Лили се завърна. Виждах решеността й да си го върне, което може би щеше да улесни плана ми да ги събера!

- Ще си прекараме страхотно!- извиках развълнувано аз, за да пречупя обстановката и да прекъсна транса на задната седалка, и отново увеличих музиката, след като тe двамата плюс татко, ми се засмяха.