Dream Come True (Bg Fanfiction-One Direction)

Нашата история

- Как си?- попита ме Джули, която държеше сина си, влизайки след като учтиво почука на вратата на стаята ми.

Бяхме вкъщи. Не в къщата ни с Лиам, а родния ми дом- апартамента, в който израснах. След малко повече от два часа щях да бъда г-жа Пейн. Момичетата, които вече бяха приготвени и облечени в шаферските си рокли, сега трябваше да помогнат на мен да се приготвя психически и физически за предстоящото събитие и въпреки че привидно се опитвах да скрия емоциите си, отвътре бях изпълнена с всякакъв вид притеснения- дали всичко е готово, дали всичко ще мине по план, дали Лиам няма да се откаже в последния момент...... Така става като оставиш всички приготовления в ръцете на най-добрите си приятелки. Преглътнах трудно и излъгах:

- Перфектно!- насилих се да се усмихна, но Джули ме познаваше прекалено добре. Тя остави малкия на леглото, където бяхме направили специално място за него, заобиколено от възглавници. След това седна до мен, все още хвърляйки по някой поглед на сина си, но хвана ръката ми.

- Притесняваш се, нали?- усмихна ми се тя мило.

- Никога не съм била по-притеснена!- признах си..

- Нормално е. Днес е важен ден, искаш всичко да мине идеално и те уверявам, че ще стане.- стисна по-силно ръката ми.

- Сигурна ли си? Всичко е готово, нали?- попитах я за стотен път днес.

- Да! И за да си още по-спокойна, Ел и Нат отидоха към парка, за да направят последна проверка.- успокои ме Джули, а аз леко си отдъхнах.

Да! Сватбата ми щеше да се състои в парка, в който отидохме с Лиам, и в последствие признахме чувствата си. И точно там с първата ни целувка започна връзката ни, която след два часа щеше да стане още по-сериозна.

Уредихме, или по-точно момичетата уредиха, една от поляните, близо до НАШАТА пейка, където сега трябва да има наредени столове и импровизиран олтар. Половината парк е 'отцепен' с охрана, в случай, че папараци или фенове се появят, въпреки че направихме всичко толкова скришно, че едва ли някой, освен гостите ни, подозира, че днес Лиам Пейн ще се жени за мен...

Докато Джули люлееше сина си с ръце, разхождайки се напред-назад из стаята, за да го успокои и да спре да плаче, аз се отпуснах назад и легнах на леглото си. През ума ми минаха хиляди мисли, но изведнъж те бяха прогонени от образа на Лиам, който се появи в съзнанието ми. Той беше в далечината, но усмивката му ме заслепяваше дори и от разстояние. Аз вървях към него. Усещах присъствието и на други хора около мен, но не можех да ги видя, защото бях фокусирана само и единствено върху него, може би затова те бяха като замъглени фигури. Колкото повече се приближавах, толкова повече сърцето ми усилваше своите удари. Лиам ми подаде ръка, все така усмихнат и красив- беше в черен, елегантен костюм. Изглеждаше по-млад и беше с една от старите си прически. Стори ми се странно, но поех ръката му и след като той ме погледна, усетих как се изчервявам и отклоних погледа си. Погледнах надолу и видях, че съм в булчинска рокля. И преди да успея да погледна отново към Лиам, трансът ми приключи. Съвзех се, но не отворих очи. Обзе ме паника, че тези две години с Лиам са били просто сън. Сърцето ми продължаваше да бие все по-силно и по-силно. Изпитвах страх, че ако отворя очи ще съм отново онази Хейли, за която Лиам нямаше представа, че съществува. След още няколко секунди се престраших и отворих очи.