Dream Come True (Bg Fanfiction-One Direction)

Заслужава ли си?

- Пука ли ти за мен още? Поне малко?- пита ТОЙ и усещах погледа му да сгрява лицето ми, докато цялото ми тяло се сковаваше…

- Не искам да драматизирам, за това ще ти отговарям пряко.- уточних аз и след кратка пауза, поех глътка въздух и изрекох:- Знаеш, че винаги ще ми пука за теб. Това беше излишен въпрос. Предлагам следващите ти да са по-смислени.- казах леко строго аз, защото исках да прикрия всички емоции, които напираха да излязат наяве.

- Добре.. Е, в такъв случай и аз ще карам направо и ще ти кажа всичко- от заминаването ми до сега. След като се върнах в Лондон, бях съсипан. Някак си не можех да свикна без теб, въпреки че бях на познати места и с близките ми хора. Първите седмици бях като болен. Вършех всичко машинално: нямах апетит, ходех на репетиции с момчетата, отскачахме до студиото и после се връщах обратно в къщата. В началото, когато още си говорихме, се опитвах по телефона да звуча добре и явно съм успял да те убедя. След това заминахме на турнето. Признавам си, че тогава малко се разсеях, а и момчетата доста допринесоха. Почти всеки ден имахме по минимум 2 интервюта и просто нямаше как да седя омърлушен пред камерите и по този начин малко по малко започна да ми се връща настроението.След това не можах да дойда на бала… Болеше ме, защото знаех колко важно беше това за теб и за нашата връзка като цяло и след концерта, който имахме тогава, просто се прибрах в хотела и докато момчетата се разхождаха из Ел Ей, аз просто седях в стаята си, мислейки за теб и за това, че ти ще облечеш балната си рокля и аз няма да съм там да ти кажа колко прелестна си, защото съм убеден, че е било така.- Аз просто слушах и гледах в тъмнината, която беше около нас. При споменаването на бала се сетих, че така и не му казах, че всъщност не отидох, защото не намерих смисъл да го направя без НЕГО…  Аз въздъхнах тежко, а ТОЙ продължи: - Някак си преодоляхме това, защото мислехме, че ще сме разделени още малко и след това ще дойдеш при мен в Лондон. Но и  обирът допринесе за развитието на нещата. Така и не успях да те убедя да дойдеш да живееш тук, въпреки че нямаше пари. Както и да е. През това време мениджърите ни дадоха плана на групата за следващите 12 месеца и разбрах, че и аз няма да мога да дойда при теб. Трябваше да работим над нови песни, клипове и какво ли още не……. И тогава аз започнах да се държа странно… Исках да те накарам да си помислиш, че охладнявам към теб и да направя нещата по-лесни за теб при раздялата. Мислех, че, ако те освободя, ти ще забравиш за мен, вместо да страдаш, че ще сме постоянно отдалечени един от друг и няма да можем да консумираме любовта си като нормалните хора.- ТОЙ замлъкна за кратко, а аз все още сглобявах всичко..- И така направих най-голямата грешка в живота си. Вместо да говоря с теб и да решим заедно какво да правим, аз сам взех решение да спрем да се чуваме, за да можеш да бъдеш щастлива без мен. За което, искам да ми простиш…