Dream Come True (Bg Fanfiction-One Direction)

Послушай сърцето си!

- Но моето писмо е изпратено от НЕГО, а не от Найл.. Това означава ли, че иска да види дали ще отида, ако още ми пука за него ?- попитах аз.

- Може би, но няма да разбереш освен, ако не отидеш!- каза Джули.- Е? Какво ще бъде?

- Не знам... трябва да помисля. Ще ти се обадя пак утре вечер. Става късно..

- Дано да дойдеш. Тъкмо ще се видим и ние с теб. Липсваш ми!- каза приятелката ми.

- И ти на мен! Нямаш си на представа колко много...- признах й аз и очите ми се насълзиха.

- Лека нощ и не му мисли толкова. Просто послушай сърцето си.- посъветва ме тя и след като и аз й пожелах лека нощ, прекъснахме разговора.

Нямаше как да не се посъветвам с нея при толкова важна ситуация. А и тя без това щеше да ми се обади, защото и тя беше получила покана, но нейната беше изпратена от Найл. Логично...

- Хей, още ли си будна?- попита татко, след като почука и надникна в стаята ми.

- Да.. трябваше да поговоря с Джули.- усмихнах му се леко аз, за да не забележи колко съм объркана.

- Искаш ли да поговорим? Или отново ще избягаш в Лондон и просто ще оставиш бележка?- усмихна се и той, за да пречупи обстановката.

- Стига.. вечно ли ще ми го натякваш?

- Мхмм.- каза той и влезе, сядайки на леглото ми.

- Този път поне съм пълнолетна!- отбелязах аз, но той игнорира това.

- Какво реши? Ще отидеш ли?

- Не знам.... Дори и да отида, какво ще постигна? Ще придам отново образ на болката си и ще се върна тук съсипна. Ще трябва да започна отначало с цялото „продължаване с живота".. Виждаш, че дори след половин година, още не мога да преодолея всичко това.- признах аз.

- Искаш ли моят съвет?- попита татко, а аз кимнах.- Отиди!- каза той, а аз се учудих, защото не очаквах това!- Отиди и поговори с него. В края на краищата нещата между вас не приключиха както трябва. Поговорете за миналото, за бъдещето и се разберете. Пък каквото стане. Знаеш- ако е писано нещо да стане, то ще стане, искаш или не.- каза татко, а аз се приближих и го прегърнах.

- Благодаря ти, татко!- казах му аз, а той, след като ме целуна по челото, стана и излезе от стаята, оставяйки ме насаме с мислите ми.