Dream Come True (Bg Fanfiction-One Direction)

Част 9

- Лили, трябва да поговорим!- каза мама угрижена и ме подкани да седна до нея на дивана в хола.

Знаех за какво ще говорим....Последните дни бяха странни. За първи път се прибрах след вечерния си час, след като с Джеймс седяхме до късно в парка и аз съвсем изключих за времето. Естествено, не успях да си науча за теста на следващия ден, защото прекарах целия ден с Джеймс, и за втори път от четвърти клас насам имам тройка... Получих и няколко закъснения, защото Джеймс ме 'задържаше' в коридорите и ме уверяваше, че няма да ми пишат закъснения...

- Знам, че харесваш това момче, но... ти влияе зле.. И дори не съм сигурна, че го осъзнаваш!

- Опитвам се да балансирам нещата, но май не ми се получава..

- Говорили сме за това и знаеш, че учението е много по-важно от което и да е момче ! За първи път си толкова разсеяна. Знаеш, че оценките ти не са важни за нас, а за теб и бъдещето ти в университета..

- Знам, мамо.....- уверих я аз.

- Няма да ти чета повече конско, но искам добре да си помислиш дали това момче си заслужава толкова, че да рискуваш всичко, което до сега си постигнала!- аз се замислих и се загледах в една точка.- Ще сготвя нещо за довечера, след мача.- каза ми тя и се отправи към кухнята.

Аз се качих в стаята си и продължих с мисленето. Тези няколко дни с Джеймс бяха.... интересни. Той е безгрижен, красив и огромен авантюрист... споменах ли красив? Вярно е, че доста се отличаваме- аз съм по-затворена и обичам да планирам нещата. Не правя нищо, което не съм обмислила преди това! Докато той живее за мига и обича да експериментира и да пробва от всичко.. Пълни противоположности! И докато си говорим за някакви странични неща, неусетно той ме дистанцира от начина ми на живот и това наистина ми се отразява зле.. Дори с Нейт и Ким не съм се чувала, само ги засичам по коридора, но аз съм постоянно с Джеймс и понеже знам, че Нейт е против връзката ни, не се спирам при него, за да не започнат да се обиждат и да си навлекат неприятности....

Заслужава ли си?... питах се аз... Този въпрос продължаваше да ми се върти в главата, откакто майка го повдигна. Не бях сигурна какъв е отговорът... Ако си заслужаваше, щях моментално да си кажа „Да, заслужава си!", нали? Или просто не беше минало достатъчно време, за да преценя. Истината е, че за тези няколко дни, въпреки че малко или много се привързвах към Джеймс, не бях го опознала изобщо. Не говоря за неща като любима напитка или любим филм, а за семейството му, детството му... Той също не питаше за моето. Изчаквах сам да ме попита, но изглежда, че основно само ще се целуваме... Не си представях така първата ми връзка, ако мога така да го нарека. Вярно е, че е страшно красив и има привличане, но само това. Дори не мога да кажа, че съм влюбена, наистина" привлечена" е по-точният епитет.