Dream Come True (Bg Fanfiction-One Direction)

Безнадеждно влюбена в теб

През останалата част от деня бях тиха. Просто си седях, докато другите около мен си говореха. След кънките отидохме до някакъв ресторант с международна кухня. Хапнахме и се върнахме в къщата на момчетата.

Беше последна вечер с момчето, което обичах, преди отново всеки да се върне къмангажиментите си. Но не се притеснявах толкова за това, колкото за този разговор, който проведох с Крис. Бях толкова объркана след него...

- Е? Какво предпочиташ?- попита Лиам, докато просто лежахме на леглото му, прегърнати. Аз бях обзета от мислите си, но сега погледнах към него

- Извинявай, какво?

- Да отидем с останалите на клуб или да сме си само двамата?- попита той с леко притеснен поглед.

- Изморена съм, а и ще трябва да стана рано, за да се приготвя за полета.. Може ли просто да си останем тук?- помолих го аз и се сгуших още повече в него, затваряйки очите си за момент.

- Може, разбира се.- каза той и помълчахме за известно време.- Хейлс,....ще ми кажеш ли какво има? Притесняваш се, че отново ще сме далеч един от друг ли?- попита той и започна да гали гърба ми с ръката си успокоително.

- Да... тоест... не.. Ох!- отсякох аз и се поизправих леко, облегнах се на лакътя си, като бях изцяло обърната към него и реших да му споделя какво ме тревожи.- Не съм притеснена като преди, защото знам, че и двамата няма да допуснем отново същите грешки, но наистина има нещо, което ме притеснява.- признах си аз и сега се изправих още повече и седнах.

- Какво има?- попита той и последва изправянето ми и сега двамата седяхме на леглото. Той хвана ръката ми, за да ме окуражи да му споделя. Не знаех как ще реагира на това, което ще му кажа, но... исках с новото начало, което си даваме, да сме още по-открити един пред друг, за да не допускаме повече грешки.

- Става въпрос за....- поколебах се аз, но продължих.- Крис.

- Крис?- каза той учудено.- Така и не ми разказа какво се е случило с него...

- Да.. Не мислех, че е от значение, но ..

- Но сега нещо те е накарало да мислиш, че е важно?- попита той, а аз кимнах. Видях как физиономията му се промени и се запитах дали няма да съжалявам за това.- Била ли си с него?- попита той сериозно. Аз в началото не разбрах за какво говори, но после се досетих. Когато още не бях схванала за какво говори, той помисли, че е така и че съм се замислила дали да му кажа, или не, и сега се изправи рязко до леглото.- Няма проблем, ако е така... бяхме доста време разделени.- каза Лиам, опитвайки се да ме оправдае. И въпреки убедителния тон, с който говореше, аз виждах изобразена на лицето му болката от това, че може би ме е споделил с друг.