Dream Come True (Bg Fanfiction-One Direction)

Странно поведение

В сряда Лиам дойде на училище, вече напълно оздравял, но му имаше нещо. До края на седмицата беше някак странен- от време на време се натъжаваше за нещо и като забележеше, че го наблюдавам, веднага се развеселяваше отново, за да замаскира това, което всъщност изпитваше. Беше повече от ясно, че крие нещо.
В петък, след часовете, с Джули и Лиам се чакахме пред училище, за да се прибираме заедно.

- Искате ли да се поразходим?- предложих аз.

- Ъм, аз всъщност трябва да се прибирам, защото един рус красавец ме чака да вляза в скайп, за да си говорим.- каза Джули, усмихната до уши.

- Надявам се, говориш за Найл.- казах шеговито аз и двете се засмяхме, докато Лиам отново беше разсеян и мислите му го бяха отвели далеч от тук.

- Найл като Найл Хоран? Супер привлекателният ирландец от One Direction? Мда, точно за него говоря!- каза гордо тя и отново се засмяхме. Личеше си колко влюбена е в него, а и нещата явно вървяха добре. Всяка вечер си говореха по скайп и се чуваха от време на време по телефона. Всеки знаеше графика на другия и когато имаха общо свободно време, си звъняха.

- Е, добре, няма да те задържам тогава.- казах й аз и пуснах ръката на Лиам, за да отида да я гушна.- Чао!

- Чао, Хейли! Чао, Лиам..- каза тя като погледна към него, но в първия момент той не я чу и тя погледна загрижено към мен.

- Аа, тръгваш ли?- попита той.- Чао, Джули!- отиде да я прегърне.

След като най-добрата ми приятелка си тръгна, останах безмълвна и потресена от начина, по който Лиам се държи. Той го забеляза и се приближи към мен.

- Е, какво ще правим, красавице?- попита нежно той.- Искаш ли да се разходим малко?- не беше ли това и моята първоначална идея? Но може би, ако ме беше слушал, а не да блуждае наоколо с неговите мистериозни мисли... Аз просто кимнах и тръгнах напред, а той придърпа ръката ми и вплете пръстите си с моите. Може би разходката е добра идея, защото ще мога да го питам какво става. Обземаше ме някакво чувство, че ще последва нещо страшно и дори, че......може да го изгубя...Не!........ Очите ми се насълзиха, но опитах да се разсея. Може би просто си внушавам. Може би има някакъв проблем, свързан със семейството му или групата, но.. нима не може да ми се довери и да ми сподели?

Вървяхме в почти празния парк- само в далечината се виждаше двойка възрастни хора. Погледнах го и видях отново същия негов поглед, забулен в мисли. Не издържах:

- Лиам, моля те, кажи ми какво има!?- още при тези думи очите ми се напълниха със сълзи.- Защо се държиш толкова странно през последните дни и защо непрекъснато си замислен? В мен ли е причината?

- От части..- каза той след кратка пауза. При тези думи усетих болка в гърдите си и той също се натъжи...

- Аз ли направих нещо? Сигурно вече ти омръзнах и не искаш да си с мен, но си прекалено учтив и не можеш да ми го кажеш? - изстрелях тези въпроси толкова бързо, че дори не бях сигурна дали трябваше да ги казвам на глас. Той беше шокиран, а аз се сринах и седнах на една пейка, която беше на две крачки от мен.

- Не! Как можа да си го помислиш?- попита учудено той и ме последва, сядайки до мен.- Никога няма да ми омръзнеш!- взе ръката ми в своите. След няколко секунди мълчание.. - Преди 2 дни разбрах, че трябва една седмица да съм далеч от теб и от тогава буквално не знам къде се намирам.. а ти ме питаш дали си ми омръзнала?- „значи не иска да се разделим", поуспокоих се аз, но после се замислих за тази част с 'трябва да съм една седмица далеч от теб' и плахата ми усмивка изчезна.

- Какво? Защо?

- В сряда ми се обадиха продуцентите. Другата събота с момчетата имаме концерт в Лондон и тази неделя трябва да замина, защото няколко дни преди концерта трябва да правим репетиции и да се подготвим... Но не искам да те оставям!- призна той и заби глава в земята, а аз се усмихнах.

- Ще имате концерт?- казах прекалено развълнувано, а той погледна към мен шокирано.- Извинявай, но фенката в мен проговори. И аз не искам да си далеч, но това е работата ти- ти си звезда и не можеш просто да кажеш на милионите фенки и най-вече на бандата- „Ами, извинявайте, ама няма да дойда, защото не мога да оставя Хейли сама"- Разбира се, че ще отидеш, а аз ще те гледам по телевизора за първи път като мое гадже, а не като момчето-мечта, което сигурно никога няма да срещна, и ще си казвам гордо „Ах, колко талантливо и красиво е МОЕТО момче!"- при тези мои думи Лиам грейна и с неговата безценна усмивка той се приближи към мен.

- Казвал ли съм ти колко много те обичам..?- и без да ми даде възможност да отговоря ме целуна така, че краката ми отново се подкосиха, макар и да бяхме седнали.

Хей, както видяхте реших да кача три глави днес...
Честно казано и аз нямам търпение за следващата глава, защото ги пре-прочитам :D
Дано ви хареса, обичам ви :* :* :* :*