Dream Come True (Bg Fanfiction-One Direction)

Мираж

Когато затваряхме магазина, казах на Крис и Мел, че ще се видим в клуба към 21 и нещо.

Прибрах се и взех един дълъг душ, който да презареди силите ми. Вече беше 20:36ч., а аз още не бях решила какво да нося. Отворих гардероба и грабнах първата рокля, която видях. Всъщност наистина беше подходяща, и най-важното- това е една от най-удобните ми рокли- знаех, че вечерта щеше да бъде дълга... След още 20 минути бях напълно готова и очаквах обаждането на Зейн, който точно в 21:00ч. ми звънна.

- Хей, долу сме. Готова ли си?- попита чернокоското.

- Да, слизам веднага.- казах аз и затворих телефона. През мен премина някакво странно чувство, но не можех да определя какво точно. Пъхнах телефона в чантичката си, облякох черната си жилетка, обух се и слязох. Те бяха излезли от колата и чакаха до нея. Учудващо, нямаше папараци, но сигурно чакаха пред дискотеката.

- Здравейте!- казах аз и се усмихнах.

- Здравей, Хейли! Радвам се да те видя отново! Прекрасна както винаги!- каза Пери.

- И ти не оставаш по-назад!- уверих я аз и се прегърнахме. Беше много мила. Харесах я още, когато Зейн ни запозна.

- Да тръгваме, дами.- каза Зейн и ни съпроводи от другата страна на колата. Първо отвори вратата на Пери и тя се качи, а след това направи същото и с мен.

След около 10 минути в приказки, вече бяхме пред дискотеката. Имаше няколко папарака, които веднага се долепиха до колата. Побързахме да влезем в клуба и не им дадохме много време за снимков материал.

Когато влязохме в клуба, имаше доста хора, но веднага забелязах Крис и Мел, които бяха на редовното ни място, с редовната ни компания.

- Моите хора са там. Ако искате можем да сме при тях, или някъде по-настрани.- предложих аз.

- Да вървим.- каза Зейн, който беше под ръка с Пери.

Присъединихме се към другите, като отидохме при тях на сепаретата. Те с радост се запознаха с двамата ми влюбени приятели и бързо се приобщиха. Поръчахме си коктейли и се забавлявахме, а само Крис просто седеше и наблюдаваше.

- Какво ти има?- попитах го аз.- Доста си подозрителен тази вечер.

- По-подозрителен от обикновено?- смени веднага изражението си той, сякаш, за да прикрие нещо.- Невъзможно!