Dream Come True (Bg Fanfiction-One Direction)

Глава 2

Успях да намеря Пийт 2/3 минути по-късно до шведската маса, която беше отрупана с най-различни вкусотии. Прегърнах го, а той остави чинията, която пълнеше до преди малко и ме обви в пргръдките си.

- Хей, какво се е случило с роклята ти? - изглеждаше много изненадан. А и как няма след като той ми помагаше с изборя.

- Нищо сериозно, спокойно. Само ме е яд за самата рокля, но както и да е. - усмихнах му се, а той ме прегърна.

- Исках да поговорим за нещо, но не мисля, че сега е подходящия момент... - виждах в очите му някакво вълнение и ми стана много интересно.

- Няма проблем, само да излезем отвън на по-тихо.

Хванахме се за ръце и точно на изхода се обърнат за момент, за да видя най-добрите си приятели. Забавляваха се и се смееха. Реших, че няма да забележат, ако изляза за пет минути.

С Пийт излязохме. Застана пред мен и ме погледна в очите.

- Кими, заедно сме от 6 години и нещата между нас вървят страхотно... - замълча за момент, а аз кимнах, за да потвърдя думите му и да му дам знак да продължи. - Минахме през много неща. Ти си жената, която винаги съм чакал, и за която съм си мечтял. Даже по-добра. Обичам начина, по който се запознахме, обичам усмивката ти, обичам блясъка в очите ти, обичам как винаги си готова да помогнеш на приятелоте си, както и на всеки друг помолил те за услуга, обичам любовта изписана на лицето ти всеки път щом ме погледнеш и искам да виждам това всеки ден до края. За това исках да те попитам: би ли искала да споделяме абсолютно всичко, да заспиваме в прегръдките си всяка нощ и да се караме за това къде всъщност трябва да стоят тенджерите и тиганите? Би ли искала да за живеем заедно?

Бях в шок! От начало тръгна да говори така сякаш ще ми предлага брак, но се радвам, че не го направи. Да, обичах го и то много! И все още го обичам, но и двамата сме на мнение, че за такава стъпка трябва да изчакаме още. Но съжителството не сме го обсъждали изобщо. Мислех, че до последно ще държи да живее сам в апартамента си, но това предложение ме изненада много приятно.

- Да! С голямо удоволствие! Ааа, нямам търпение! - усещах как пищят и гледах да намаля децибелите, но радостта не утихват, а усмивката не слизаше от лицето ми.

Щяхме да живеем заедно! Това до казваше колко държи на мен и, че приема връзката ни нa сериозно. Нямам търпение!

Здравейте!
Отново се бавя прекалено много, за което се извинявам! Надявам се главата да во хареса и, ако имате някакви забележки или предложения, моля споделете ми ги!
Обичам ви! ❤❤❤❤