Dream Come True (Bg Fanfiction-One Direction)

Стар познайник

Последните няколко седмици бяхме обсипани с работа. Краят на лятото наближаваше и всички искаха за последно да си поръчат/купят някоя къса лятна рокля и летен костюм. Признавам си, че като цяло работата ми е лека- трябва просто да следя за нередности, да съветвам клиентите и да ги насочвам към по-добрите дизайни, да приемам поръчки, да зареждам нова стока с Крис или да замествам за малко Мел на касата, но за сметка на това работното време беше доста дълго- от 9 сутринта, до 21 вечерта. Освен в петък и събота, когато сме на работа до 20ч. Като цяло не се изморявах много, но нямах време за нищо, освен работата. За това с нетърпение чаках неделята, но не за да излизам, да се веселя, а за да се излежавам вкъщи или да свърша някоя домакинска работа- това беше моята почивка. Сега разбирате ли защо харесвах работата си? Освен всичко, нямам никакво време да мисля за НЕГО. Е, освен ако Крис не каже нещо, което преди ТОЙ ми е казвал, или пък когато не взимам колата на баща ми, за да отида на работа, а вървя пеша. Тогава трябва да мина през същия парк, в който започна всичко.... Но не го правех, просто тръгвах по-рано и заобикалях парка, но това добавяше около 20 минути вървене.

Беше петък и работният ден почти приключваше. Тъкмо зареждахме с нови модели, за да улесним работата си за утре, когато на плейлиста, който бяхме пуснали като музика за фон в магазина, се пусна "One Direction- Moments"...... Замръзнах на място и просто седях. По принцип вече избягвах всичко, което ми напомняше за НЕГО.. Дори вече не влизах в Туитър, а последния път, когато говорих с Джули, тя ми каза, че Найл и Зейн са питали за мен... Исках да ги чуя, но знаех, че ако се свържа с тях ще се срина още повече...

Тази песен ми навяваше толкова спомени от концерта им в Лондон и след това от вечерта, която прекарахме с НЕГО...... Не издържах и изтичах отзад в офиса. Седнах на един стол и когато усетих, че сълзите започват да напират, просто затворих очи и си казах:

- Бъди силна! Трябва да го преодолея.... евентуално!

- Аз мога да ти помогна.- обади се Крис с плах смях. Не бях забелязала, че седи на вратата.- Добре ли си?

- Да...- изправих се и тръгнах да се връщам отново към магазина, но той ме спря.

- Знаеш ли снощи попаднах на някаква статия в един вестник.. И на снимката беше един от някаква момчешка група..

- И?- попитах аз, макар да знаех на къде отива разговора.

- И ти беше на снимката.- каза самодоволно той.- Значи това е момчето, за което толкова страдаш? Това да не би да беше тяхна песен?