Dream Come True (Bg Fanfiction-One Direction)

Глава 32

- Готова ли си?- попита татко, идвайки към мен, да ме пренесе в инвалидната количка, осигурена ми, за да ме закарат с нея до колата.

- Чакай, чичо, аз ще помогна.- каза Нейт, вземайки ме, вместо татко.- Не е необходима количка, мога да я пренеса без проблем.

- Сигурен ли си? Кракът ти още не се е възстановил напълно.- напомни му татко.

- Нейт, татко е прав. Недей! Остави ме в количката, не си натоварвай крака, още куцаш малко.- протестирах и аз, а Нейт каза:

- Няма проблем, ти и без това изобщо не тежиш.

- Добре, тогава. Отивайте към колата, аз ще платя и идвам.- каза баща ми и тръгна към рецепцията.

- Удобно ли ти е, любима?- попита ме Нейт, докато вървяхме по коридорите на болницата, към изхода.

- Да...- казах аз, сгушвайки се в него. Обожавах факта, че съм в ръцете му. Обожавах и това, че не ме остави дори за минута, откакто се събудих преди няколко дни, нито пък и докато съм била в безсъзнание. Майка ми разказа как той постоянно бил до мен и дори на няколко пъти го хванала да държи ръката ми, но си мислела, че е нормално и че просто му липсвам... Докато не й казахме истината и тогава всичко й се изяснило. Нейт вече почти беше до колата, когато целунах бузата му.

- Това за 'превоза' ли беше?- каза той с усмивка, обръщайки главата си към мен и поглеждайки ме с нежния си и топъл поглед.

- За всичко! Благодаря ти, че си до мен.. Нямаш представа колко..

- Не ми благодари, все едно съм го направил по задължение или нещо такова... Обичам те и съм ти обещал, че никога няма да те оставя! Никога!- прекъсна ме той, след което се огледа да види дали баща ми не е наоколо и като видя, че го няма, ме целуна. След няколко минути той дойде и потеглихме към вкъщи.

- Хайде, да те качим горе.- каза татко, когато влязохме вкъщи.

- Скъпи, остави Нейт ще й помогне. Ти ела за малко, че ми трябваш.- обади се майка ми от хола и татко пита Нейт:

- Ще се справиш, нали?- след което Нейт отново кимна и татко отиде при майка.

- Леля Хейли определено е тийм Нейтли, както би се изразила Ким, ако беше тук!- отбеляза Нейт тихо, докато ме подпираше, качвайки се по стълбите, и се засмяхме. Беше прав.

*няколко дни по-късно, на вечеря у семейство Стайлс*

- Тази вечер ли ще им кажете?- попита развълнувано Ким, когато седяхме тримата по-настрани от другите.