Dream Come True (Bg Fanfiction-One Direction)

Спомени

Следващият път, когато изкрещях, едната ми слушалка се хлъзна от ухото ми и чух гласът му:

- Хейлс, успокой се... Аз съм!- умоляваше ме Лиам, докато ме обърна към него и сега бяхме лице в лице. Той все още ме придържаше, докато се успокоя. И когато най-накрая го направих, той добави невинно:- Изненадаа!

- ЛИАМ!!! Изкара ми акъла!- ударих го леко аз, след като осъзнах, че той е тук, при мен, и го прегърнах силно.

- Не очаквах такова посрещане!- призна той.

- Може би, ако знаех, че си ти, а не някой сериен убиец...- пошегувах се тихо.

- Следващият път заключвай вратата, не искам някой да те открадне, докато ме няма!- каза мило той и ме целуна. Целуна ме така, че краката ми се подкосиха, точно като първия път, когато ме целуна.

- Какво правиш тук? Нямате ли концерт?

- Чак след два дни, до тогава съм изцяло твой. С момчетата решихме да се приберем за малко и утре вечер ще заминем пак.- обясни той, а аз все още го прегръщах. Захвърлих прахосмукачки и всичко и просто се настанихме на дивана.

Въпреки че всеки ден си говорим по телефона или интернет, когато сме заедно е съвсем различно. Той седна, а аз легнах, като облегнах главата си на краката му и го гледах, докато ми разказваше за снощния концерт.

- ... и имаше толкова много хора. А след концерта бяхме толкова изморени, но някак си спонтанно решихме да се приберем при любимите си хора. Знаеш, колкото и успешно да върви турнето, понякога с момчетата сме толкова самотни, че в тези моменти сме готови на всичко, за да бъдем при хората, които обичаме.....- каза натъжено той, гледайки надолу към мен.- Липсваш ми толкова много!- признавайки това, докато си играе нежно с косата ми, очите ми се насълзиха, но не исках да плача пред него. Щеше да види колко ми е трудно без него и щях да намаля ентусиазма му покрай турнето. Затова просто се изправих в седнало положение, обърнах се и се придвижих по колене към него. Той се обърна към мен, като зае странична поза на дивана, свивайки единия си крак. Хванах лицето му, което толкова обожавах, в ръцете си и просто излях чувствата си, за да го накарам да се усмихне:

- Ако можех, щях да прекарвам всяка секунда от живота си с теб и щях да се старая във всеки един момент тези твои прекрасни устни да се извиват в усмивка и да разкриват прекрасната ти тръпчинка....- той се усмихна искрено, точно както го бях описала.- Така е много по-добре!- казах му аз, като погалих бузата му, върху която сега се беше появила тази тръпчинка, и се приближих да го целуна. Той ме хвана неочаквано, постави ме върху краката си и ме придърпа много близко към себе си.