Dream Come True (Bg Fanfiction-One Direction)

Найл Хоран

... Измислихме страхотен план с Лиам и след това той ме изпрати до нас. Бях с неговите дрехи, защото моите още не бяха съвсем изсъхнали. Прибрах се малко по-късно от обикновено, но това остана незабелязано, защото нямаше никой вкъщи. Татко явно пак е останал до късно на работа. Преоблякох се и се обадих на Джули:

- Хей, да не те събудих?- попитах я аз.

- Не, чаках да ми се обадиш. Как мина втората ви среща?- заинтерсува се Джули.

- Ами, дъждът я провали за момент, но...- разказах й всичко, без частта с обаждането от Найл. Утре сутринта той щеше да пристигне в града ни, Лиам щеше да ни запознае, а следобяд щяхме да викнем Джули уж да излезе с мен и Лиам и тогава щяхме да ги срещнем с Найл.- Искаш ли утре да излезеш с нас? И без това е събота..- попитах я аз.

- Сигурна ли си, че ме искаш с вас? Не искам да съм ви третото колело..- каза тя и се засмя.

- Няма да си трето колело, повярвай ми!- засмях се, защото тя дори не подозираше какво я очаква.

- Добре. По кое време ще излезем?

- Утре ще ти се обадя, за да ти кажа точно кога.- казах й аз, защото все още не бях обсъдила подробностите с Лиам, а и не знаехме какво точно ще кажем на Найл. Според Лиам, нямаше да има проблеми с него...

- Добре, Хейли! Лека нощ. Целувки.

- Лека нощ, Джули! Наспи се добре!- посъветвах я аз и се смях дълго време, след като затворих.

- Хей, какво се смееш?- попита татко. Не бях го чула да се прибира

- Нищо, говорих с Джули по телефона.- отидох да го прегърна.

- А тези дрехи?- посочи той дрехите на Лиам.. О-оу... а сега какво ще му обясня?!

- Ами, те... ох, едва ли ще ми повярваш, така че няма смисъл да ти обяснявам...

- Опитай!- каза баща ми.

- Ами..- разказах му накратко, че се срещам с едно момче, че той е един вид известен, че съм излязла с него и ни е хванал голям дъжд и че съм отишла в хотела му само за да се изсушим и той ми е дал дрехите си, защото моите не бяха изсъхнали (когато стигнах до тази част от историята, му показах все още влажните ми дрехи в торбата). Знаех, че татко ми има доверие, но все пак... досега не бях му споделяла за момчета, не и след смъртта на мама.. Което, сега като се замисля, е било голяма грешка!