Dream Come True (Bg Fanfiction-One Direction)

Част 8

*алармата*

- Ъгххх...- измрънках аз, спрях алармата и сложих главата си под възглавницата. И вместо първата ми мисъл да е за момчето, с което снощи се целувах, в съзнанието ми изплува образът на Нейт. Мамка му! Забравих да му се обадя снощи....... Станах мигновено и започнах да се оправям за училище. Докато се обличах, се чудих какво ще му обясня- но не за това, че съм забравил да му се обадя, а за срещата... Знам, че той няма да одобри нищо от това, което се случи снощи. Не след дълго чух клаксона на колата му и се запътих надолу. Къщата беше празна, а на барплота в кухнята както винаги ме очакваше плод за училище. Сложих ябълката в чантата и се обух набързо, не исках да карам Нейт да ме чака..

- Добро утро!- поздравих аз, като се настаних на седалката и закопчах колана.

- Добро утро.- каза нормално той и тръгна. Радиото работеше тихо.

- Нейт, извинявай за снощи! Просто се прибрах и веднага легнах. Съвсем изключих!

- Няма проблем! Без това легнах рано.- обясни той, като се усмихна леко. Това минаваше по-безболезнено, отколкото си го представях.

- Значи не ми се сърдиш?

- Не.- каза той, но все още не ме поглеждаше, за това не можех напълно да му повярвам. Той сякаш усети, че го зяпам по-продължително и най-после ме погледна, като отново ми се усмихна и пак погледна към пътя. Чаках да ме пита как мина срещата, но или искаше сама да му кажа, или нямаше желание да разбира какво се е случило.

- Е?- попитах го аз.

- Е?- повтори Нейт.

- Нали искаше да разбереш как е минала срещата?- попитах го учудено, той кимна почти незабележимо.- Беше..... ПЕРФЕКТНО! Ходихме на... бар.- споделих аз и за секунда видях жилите на врата му да се изпъват, но след миг сякаш емоцията, която го обземаше, отмина.- И... играхме билярд, дартс.....- продължих аз, а той просто кимаше, силно съсредоточен върху пътя. Точно когато той започна да казва „Радвам се.", аз казах:- И се целунахме.- но в мига, в който го казах, съжалих. Виждах как цялото му тяло се опитва да го спре да не реагира така, както му се иска.

- Добре.- каза той, почти спокойно.

- Нейт? Очаквах друга реакция!- признах аз.

- Няма да я получиш.- каза той и се усмихна ехидно. Не го разбирах! Предпочитах да ми крещи и да блъска, отколкото да прикрива всичките си мисли и чувства и да не знам какво се върти в главата му.