Dream Come True (Bg Fanfiction-One Direction)

Глава 24

Дъждът продължаваше да се усилва, превръщайки се в порой, след който предстоеше буря. Двамата влюбени търсеха пътя обратно към бунгалата, като Нейт държеше за ръката Лили, дърпайки я напред. Това, че вече слънцето напълно се беше скрило изобщо не ги улесняваше, но продължаваха да търсят начин да се върнат обратно.

- Добре ли си?- попита разтревожено Нейт, когато Лили го пусна и се спря под едно дърво с малко по-гъсти листа и клони, за да подпре задъхано ръцете си на коленете.

- Изморих се и краката ме заболяха... Вече половин час вървим бързо. Загубихме се, нали?- каза натъжено тя, оглеждайки се в тъмното, сякаш проверяваше за чудовища.

- Страх ли те е?- попита я той, като се приближи, за да я вижда по-добре през атакуващите капки дъжд.

- Не.- поклати глава тя, но нито прозвуча, нито изглеждаше убедително. Тя продължи да се оглежда в тъмното и лека усмивка се появи на устните на Натаниъл.

- Мисля, че те е страх.- каза й той и преди да успее Лили-Ан да му противоречи той добави:- И мисля, че като бяхме малки и те заключих в гардероба на нашите, след това ти обещах, че ще те пазя от всичко и всички, особено от чудовищата.- каза сериозно той, но и леко шеговито. Тя скръсти ръце и застана сърдито пред него, като цялата беше вир вода, както и той.- Хейй.. не се шегувам!- продължи той, като се приближи и я прегърна. Тя се сгуши в него и двамата поседяха за кратко така.

- Трябва да продължим, иначе ще стане още по-невъзможно да се върнем.- каза й той. Тя тръгна, но той я спря за ръката. Лили го гледаше как си сваля ризата, под която имаше тънък, бял потник.- Цялата е мокра, но поне малко или много ще те пази от дъжда.- каза й той, подавайки й я.

- Н-не!- каза тя, гледайки мокрия потник, през който личаха плочките му. Лили поклати глава, за да се опомни.- Ще се разболееш! Облечи я отново.

- Не спори, моля те!- каза той настоятелно, приближавайки се и слагайки я на главата й. Тя отново се взря в перфектно оформеното му тяло, този път от по-близо.

- К-красив си.......- каза тихо тя и веднага след като го изрече се надяваше шумът от изсипващия се порой да е заглушил думите й, защото щеше да изглежда като пълна глупачка пред Нейт.

- Какво?- попита той, приближавайки се още малко към нея, за да я чуе по-добре.

- Нищо, казах да тръгваме.- каза бързо тя, хващайки тениската от двете страни, държейки я разпростряна над главата си.