Dream Come True (Bg Fanfiction-One Direction)

Като малки деца

Събудих се с усмивка на лице, заради съня, който сънувах. Беше вълшебно предложение за брак... точно като сбъдната мечта! Докато мозъкът ми също се разсънваше, очите ми му помогнаха да го направи по-бързо, като видяха пръстена на ръката ми, която беше върху възглавницата, близо до лицето ми. Изправих се рязко и засиях още повече, когато осъзнах, че не беше просто сън, а истина... Докато се усетя, някой се хвърли на леглото и зарови главата си във врата ми.

- Добро утро, красавице!- прошепна той леко дрезгаво, със своя секси сутрешен глас.

- Бих давала пари, за да чувам точно това изречение всяка сутрин.

- Но аз бих ти го казвал цял живот, и то безплатно!- направи кратка пауза той.- Считай се за огромна късметлийка!- засмя се леко, а аз добавих сериозно:

- Да, такава съм!- и го целунах по бузата, като се завъртях към него.

На нощното шкафче имаше табла с храна.

- Пържени филийки с конфитюр и сок за моята бъдеща съпруга.- уточни той, като при последното си пролича гордостта в гласа му и неговата прекрасна усмивка се появи на лицето му.- Която след толкова време заедно, все още се изчервява.- допълни той и ме дари с бърза целувчица по носа ми, което съм сигурна, че ме накара да се изчервя още повече, но така или иначе неговото внимание вече беше към таблата, защото той се протегна да ми я подаде.

- Какво ще правим днес?- попитах го аз след като закусихме и оставихме подноса отново на шкафчето и се сгуших в него.

- След 10 часа заминавам.- съобщи Лиам и аз леко се натъжих и се притиснах по-силно към него.

- Ммм, не искам да те пускам!

- Знам, мила.. и аз не искам да тръгвам.- каза той, също леко натъжен.- Нека просто се насладим един на друг в следващите часове. Има още две седмици и съм изцяло твой..- каза той и тъкмо се усмихна при тази мисъл, и той допълни:-.. за 30 дни.

Мразех времето, прекарано без него, колкото и забавно да ми беше с бременната ми най-добра приятелка, чиито хормони я правеха доста забавна, но и на моменти депресирана. Джули. Сетих се за нея и Найл.. На тях сигурно им е още по-трудно да се разделят, при положение, че терминът на Джули наближаваше.

- Не може ли по-късно, преди да заминете, да се съберем всички? Скоро не сме...- попитах го аз, а той се усмихна.