Dream Come True (Bg Fanfiction-One Direction)

Глава 26

Прегръдката на родителите ти, когато дълго време сте били разделени; усещането да си отново вкъщи, след като дълго време те е нямало.... Толкова неща се бяха променили от последния път, когато Лили беше в дома си, и в стаята си.

- ААААА! Благодаря ви!- възкликна Лили пред родителите си, когато влезе в стаята си и видя, че за рождения си ден, се е сдобила с нов рафт с книги, които беше сигурна, че както винаги са от дългия списък, който има на десктопа на лаптопа си, във word файла „Книги, които да прочета, преди да умра!". Наистина Лили-Ан беше такова облекчение за родителите си. Тя не беше като повечето момичета, които ходят постоянно в мола да си купуват нови дрехи, въпреки че вече нямат място в гардероба си.. Или пък от тези, чиито тоалетки са затрупани с гримове. Или от тези, които създаваха каквито и да е проблеми.

- Харесва ли ти?- попита я баща й.

- Много, много, много!!!!- радваше се искрено тях. Веднага грабна най-крайната книга и легна шумно върху леглото си.

- Радваме се, че се върна, скъпа! Липсваше ни много.- каза й майка й.

- Виждаме, че нищо не се е променило.- засмя се Лиам, виждайки как дъщеря му имаше намерение отново, точно както преди, да прикове цялото си внимание изцяло върху новата си книга, докато не я прочете до края. Лили обаче при това изречение преглътна трудно, осъзнавайки, че трябва да лъже родителите си. „Нищо не се е променило", отново се преповтаряха думите на баща й в съзнанието й, като някакво ехо. „Невъзможно е да знае, нали? Какви ги говоря? Той ме видя до Нейт само за няколко минути, когато ни посрещнаха пред вкъщи, няма как да се е досетил!", мислеше си тя. Усмихна се на родителите си и отново заби глава в книгата, правейки се, че започва да чете първата страница, но всъщност се чудеше колко дълго щеше да издържи с цялото това криене на нещо толкова важно за нея....

- По-добре да я оставим да си отдъхне, скъпа!- Лиам се обърна към Хейли.- На вечеря ще ни разкажеш за всичко, което се случи през тези две седмици, защото се чувахме за много кратко и нямахме време да наваксваме с новините покрай теб.- усмихна се мило баща й, отивайки до нея и целувайки я по челото.

- Добре.- каза тя гузно, след което баща й излезе от стаята й.

- Мила, виждам, че с Нейт сте се сдобрили? Казах ти, че не трябваше да се притесняваш толкова. Той толкова те обича, въпреки че постоянно се дразните.- каза майка й, сядайки до нея.