Dream Come True (Bg Fanfiction-One Direction)

Сутрешно посещение

... След като се убедих, че температурата му няма пак да се вдигне, трябваше да си тръгвам. На шкафчето до него оставих витамините, плодове, чаша с вода и няколко сандвича, които му направих за по-късно, когато огладнее.

- Утре ще мина преди училище да те видя!- настоях аз.

- Не! Не искам да ставаш рано, заради мен...- опита се да ме обори Лиам.

- Не се опитвай да ме разубедиш... и без това не знам как ще издържа далеч от теб, знаейки в какво положение те оставям... Моля те, обади ми се, ако ти стане лошо, чу ли?- казах му разтревожено.

- Добре, но не искам да се притесняваш за мен.- каза той и ми се усмихна леко, за да ме успокои. Кимнах, макар да знаех, че няма как да не се тревожа. Целунах го по челото и се прибрах.

- Здравей, дъще! Защо се забави толкова и защо не си вдигаш телефона?- посрещна ме татко с въпроси. Чак сега усетих, че се е стъмнило, а трябваше още по обяд да съм си вкъщи.

- Извинявай, татко, не съм го чула!- казах натъжено аз. Все още мислех за Лиам...

- Добре ли си?- пипита ме той.

- Да.. няма нищо, тежък ден в училище.- излъгах го, но просто нямах сили да му разказвам. Запътих се към стаята ми и се сгромолясах на леглото ми. Всеки път като затварях очите си, го виждах, лежейки там- болен.. И така мина цялата ми безсънна вечер, мислейки и ядосвайки се, че не можех да съм сега до него.

Станах в 5:30ч. и се изкъпах и облякох. Оставих косата си пусната и побързах да изляза, за да стигна по-бързо в хотела. Татко още спеше, но му написах бележка, в която му обясних, че трябва да се погрижа за Лиам, и тръгнах. Когато стигнах пред вратата на стаята му, беше 6:27ч. Едвам почуках, когато Лиам ми отвори. Изглеждаше много по-добре.

- Добро утро, красавице!- каза ми той с прекрасния си глас и аз просто грейнах. Спуснах се към него и го прегърнах силно.

- Добро утро! Как си?- питах го, докато още се прегръщахме.

- Много по-добре. Сега вече съм убеден, че метода ти със студения душ, действа безотказно. Сутринта се събудих като нов човек.. въпреки, че ми липсваше ужасно много.- каза той леко тъжно, а аз не издържах и се насочих към него, и по-точно към устните му. Той се отдръпна.- И все пак да не надценяваме студения душ. Сигурно още имам бацили в себе...- още преди да довърши, го прекъснах с целувка. Не ме интерсуваше дали ще ме зарази, или не. Просто бях щастлива, че е оздравял. След целувката, Лиам продължи.- ..От друга страна сега, ако ТИ се разболееш, аз ще трябва да те съблека и да ти помогна да си вземеш студен душ.- пошегува се той, а аз го ударих закачливо по рамото..

Закусихме и той започна да се оправя за училище.

- О, не, господинчо! Забрави! Ще си останеш на топло в леглото поне още един ден!- казах аз категорично.

- Но..

- Никакво но! Трябва да оздравееш напълно!- казах му и кръстосах ръце, подготвяйки се за неговото следващо оспорване. Той разбра, че няма да излезе на глава с мен и се усмихна:

- На вашите заповеди, кралице моя!- поклони се шеговито той и дойде към мен.

- Аз ще тръгвам, но след училище пак ще намина, ако не възразяваш.- прегърнах го и проверих челото му.

- Разбира се, че не възразявам, ще те чакам!- каза той и ме целуна нежно по бузата. Аз си взех чантата и тръгнах към училище.