Dream Come True (Bg Fanfiction-One Direction)

Изненада!

... Засякохме Найл по пътя и когато вече бяхме пред Starbucks, видях, че сме подранили с няколко минути. Джули още я нямаше, а и тя никога не подраняваше!

- Аз ще вляза да си взема нeщо за ядене!- каза Найл. Защо ли не се учудих.

- Добре, но побързай, защото, ако дойде не знам как ще я задържим тук, без да се усети, че чакаме още някого.

- Добре, до 2 минути съм тук.- каза той и влезе вътре. Ние бяхме малко по-встрани от входа, за да не пречим на хората да влизат, макар че в момента нямаше много хора. Някакви фенки разпознаха Лиам и се снимаха с него. Вече беше 16:03, когато видях Джули да се задава. И тя беше с къси панталонки и потник, беше сложила малко пяна на ситните си къдрици и сега изглеждаше още по-добре. Дойде при нас и ни прегърна.

- Е, къде ще ходим?- попита тя.

- Амиии..-зачудих се аз.. всъщност губех време, докато Найл дойде.

- Ще се разходим.- предложи Лиам.- Джули, знаеш ли, сега като те виждам, се сетих за..- Лиам започна да й разказва за някаква фенка, а аз ставах все по-нервна и само гледах зад Джули, защото тя беше с гръб към входа на кафенето.-.. имаше толкова писъци, че..- обясняваше нещо Лиам, а Найл тъкмо излезе с полу пълна уста, погледна към нас и видя Джули в гръб, посочи към нея и попита тихо „Това ли е тя?", аз кимнах. Той хвърли отпадъците си в кошчето, преглътна набързо и тръгна към нас. Лиам също го бе видял и нарочно пита Джули: - Добре, де, а ти какво би направила, ако например сега видиш Найл?

- Ооу, труден въпрос.. С Хейли си бяхме обещали, че ако ви видим няма да викаме и т.н, но ако изобщо го видя някога, не съм сигурна как ще реагирам...-каза тя, а Найл я чу, защото вече беше зад нея.

- Ами, да проверим!- казах аз, но тя все още не беше схванала какво й казах, когато Найл я потупа с пръст по дясното рамо и застна от лявата й страна, докато тя се обръщаше надясно. Когато направи почти 180 градусово обърщане и го видя, тя просто замръзна. Сложи и двете ръце на устата си, сякаш или за да спре виковете, или за да не й падне ченето.

- Здравей, Джули!- Найл изглеждаше очарован от нея. На бас, че не е очаквал да е чак толкова красива. С Лиам просто ги гледахме, а аз си мислех колко нейната реакция е сходна с моята, когато се сблъсках с Лиам.

- З-з-здравей, Найл! Аз съм Джули.- каза тя, а ние се засмяхме. Той видя колко е притеснена и я прегърна силно.

- Знам, Джули. Приятно ми е да се запознаем!- каза й мило той, докато още я гушкаше. Тя направо не знаеше къде се намира. Знаех, че отвътре крещи и се радва ужасно много.- Успокой се! Може сега за теб да съм Найл Хоран, но след няма й час ще свикнеш с присъствието ми и ще съм просто Найл.- увери я той.

Бяха толкова сладки. След няколко минути Джули се съвзе.

- За мен никога няма да си просто Найл.- каза тя.- И извинявай за реакцията ми! Не искам да ме мислиш за луда фенка.....въпреки, че съм такава.- призна си тя и се засмяхме отново.

- Това не е проблем. Сблъсквали сме се с какви ли не фенки, ти не си луда, повярвай ми!- каза Найл, а Лиам се съгласи.- Е, искате ли да се разходим?- всички се съгласихме и тръгнахме.

Найл и Лиам тръгнаха напред, а Джули дойде до мен:

- Значи сте планирали всичко?- попита тя.

- Снощи Найл се обади на Лиам да му каже, че ще идва и след това с Лиам се сетихме за теб и....

- И какво казахте на Найл, за да го навиете да дойде?

- Просто му обясних, че си най-добрата ми приятелка, че си му голяма фенка и много го харесваш.

- Супер! Значи сега той знае, че съм луда по него......- завъртя очи тя.

- Да, но мисля, че и той те хареса. Погледа му, когато те видя, беше безценен.- намигнах й аз.

- Охх, стига глупости.. Помисли ме за психично болна с тази моя реакция... но просто е прекалено мил и пред мен отрече.- каза тя, а аз се засмях. Лиам дойде до мен, а аз бутнах Джули към Найл. Те веднага започнаха да си говорят.

- Е, какво каза Найл?- попитах Лиам.

- Чесно казано, не съм го виждал така развълнуван след среща с „фенка"!

- Наистина ли? Ауууу!- зарадвах се аз и хванах Лиам за ръка, облягайки се на рамото му, докато вървяхме. Найл и Джули вървяха напред и си говориха, а от време на време Найл избухваше в бурен смях.