Dream Come True (Bg Fanfiction-One Direction)

...винаги в мислите ми

След като обсъдихме целия ден, Джули си тръгна.
...Не исках да мисля за него толкова много, но не можех. Преди той беше винаги в мислите ми, дори когато не беше в моето училище, а сега... когато се запознахме, как... как да не мисля за него? Безнадеждно е... Цяла вечер образът му беше в съзнанието ми. Всяка дума, която ми беше казал, всеки жест, всяка усмивка, всеки поглед.. Не успях да заспя! Просто лежах цяла вечер и гледах тавана. Вече беше 6:30. Станах и се приготвих. Джули щеше да ме чака пред училище в 7:10ч. Имах още време, и добре че се сетих да сменя картинката на телефона си и мелодията, с която ми звъни. Също така взех една гумичка и изтрих всички драсканици по учебниците и тетрадките си!

В 7:00 вече бях до оградата на училището- естествено, както винаги подраних, но забелязах, че Лиам е там.... Сърцето ми започна да бие очестено, преглътнах трудно и продължих напред към него.

- Добро утро, Хейли!- каза той, усмихвайки се като ме видя.

- Добро утро! Не си ли подранил малко?- попитах го аз.

- Точно ти ли го казваш?- засмяхме се.- Добре ли спа?- усмихна се още по-широко той, сякаш знаеше, че цяла вечер не съм спала и съм мислила за него.

- Амиии, не точно..- усетих как отново се изчервявам..

- Хмм, харесва ми как се изчервяваш, когато говорим. Толкова много ли те притеснявам?- попита той, сякаш не знаеше, че е така. ;d

- Не е само когато говоря с теб, така че не се чувствай специален! Просто съм си такава.- казах го леко ядосано, за да ми повярва, но май не се получи..

- Да, но другите ги гледаш в очите, когато им говориш, а мен ме поглеждаш за малко и след това извръщаш поглед в страни или поглеждаш надолу...

- Здравейтее! Добро утро, Лиам!- каза Джули, моята спасителка. Ах, колко я обичам!!! Ако не беше дошла точно в този момент, какво щях да му отговоря!?

- Добро утро! Хайде, да влизаме, че някои хора почервеняха от студ.- когато Лиам каза това, Джули ме погледна и се засмяха. Аз се направих, че не ги чух и тръгнах да влизам.

През целия ден той и Джули пускаха някакви намеци по мой адрес, сякаш се бяха наговорили, но знаех, че нямаше как да е истина. В столовата отново го награбиха разни фенки, днес бяха още по-нахални! Едната дори го целуна по бузата.. просто ми идваше да отида да я убия, но не се издадох!

Свършиха часовете. С Джули тъкмо си тръгвахме, но чухме Лиам да вика след нас:

- Ейй, изчакайте малко!- ние се обърнахме изненадано.. какво ли искаше?- Искате ли да излезем довечера, не познавам града, а и малко забавление никога не е излишно?- усмихна се.

- Аз няма да мога, но вие, ако искате излезте!- каза Джули. Знаех, че може и иска да излезе, но го прави заради мен.

- Ее, жалко! Хейли, поне ти ще можеш ли?- това е мечтата на всяка фенка!! Но от друга страна ме беше страх да остана насаме с него... не знаех дали ще успея да му устоя.. но нямаше как да му откажа, това е и МОЯТА мечта!

- Ами, да.. мисля, че ще мога!- усмихнах се леко.

- Добре тогава, да се чакаме тук в 18ч.?

- Става. – съгласих се и си тръгнахме. Когато се обърнах да го видя за последно преди срещата, той също се беше обърнал и ме гледаше. Получи се малко неловко, затова просто се усмихнах и му махнах и се обърнах отново напред.

С Джули веднага отидохме вкъщи и започнахме да обмисляме какво ще облека, къде ще го закарам и т.н., въпреки че имаше още 5 часа до 'срещата'..