Dream Come True (Bg Fanfiction-One Direction)

Спасителен пояс

Алармата ми ме събуди и можех да усетя засъхналите по бузата ми сълзи от снощи. Не бях разбрала кога съм заспала, но не беше много отдавна. Цяла вечер мислех за Крис и се надявах да се оправи. Притеснявах се да не би да ми се обадят и да ми кажат, че се е влошил, или по-лошо- това да се случи, а те да не ми се обадят....

Взех си набързо душ, оправих се и тръгнах направо към болницата. Не можех да отида на работа, знаейки, че Крис е на онова ужасно болнично легло, заради мен....

Минаваше 9часа, болницата беше още пуста, само от време на време се мяркаше някоя друга медицинска сестра. Влязох в стаята му и тъкмо една от сестрите слагаше нещо в системата му.

- Добро утро!- поздрави тя дружелюбно. Мисля, че беше същата сестра, която снощи ми каза да си ходя.

- Мога да остана, нали?- попитах я аз, след което погледнах към Крис.

- Да.

- Има ли промяна в състоянието му?

- Малко по-добре е, очакваме днес да се събуди, но да видим. Докторът ще дойде на визитация малко по-късно, той ще Ви каже повече.- каза тя и тръгна да излиза.

- Добре, благодаря Ви.

Приближих се до него. Огледах го, сякаш, за да се уверя, че е добре, и преглътнах буцата в гърлото ми. Дръпнах стола до леглото му и извадих една книга и започнах да чета, за да се разсея малко. Минаха два часа и тогава дойде г-жа Джоунс.

- Как е той?- запита направо тя.

- Все така...- отговорих и аз и разговорът ни беше до там.

Тя го галеше майчински и аз реших да я оставя насаме с него.

- Искате ли кафе?

- Не, изпих вече две.- отсече тя, а аз излязох.

Сега коридорите бяха по-оживени от като дойдох. Запътих се към кафе машината и докато пусках стотинките за кафето, телефонът ми звънна.

- Добро утро. Как си?- попита Лиам, който макар и малко, ме освежи.

- Не спах много и сега си взимам кафе.- признах аз.

- А как е Крис?

- Няма промяна за сега...- казах натъжено аз и той усети това.

- Съжалявам да го чуя.... Държиш ли се?- попита той загрижено, когато машината изпиука, че кафето ми е готово, но аз не я отразих много. При въпроса му, осъзнах, че имам нужда от Лиам точно в този момент. Знаех, че, ако той беше тук сега, щях да съм много по-силна, защото ми вдъхва кураж за всичко, но казах: