Тази история не е моя, но е любимата ми.
Има я също и в alle.bg надявам се на всички да ви хареса.
Разказва се за Хейли, която иска да срещне своя любимец от световно-известната бой банда ONE DIRECTION.
Какво ли ще преживеят?
Първи сезон-Резюме+32 г...
- Пристигнахме!- съобщи Лиам, поглеждайки към мен развълнувано.
Той слезе и отвори високите порти, за да продължим към двора на къщата ни. Най-после той спря пред стълбите. Честно казано беше ме страх да изляза от колата и да погледна към къщата, но рано или късно трябваше да го сторя. Отклоних погледа си от Лиам и погледнах надясно, през прозореца ми. Той излезе от колата и дойде да ми отвори вратата. С излизането си от нея, пред мен се откри къщата ни. Слава Богу, не беше прекалено голяма, защото не знам иначе как щях да бъда в нея съвсем сама, докато Лиам е по концерти, но в сравнение с малкия апартамент, в който живях с татко, е огромна. Имаше симпатична градинка отпред, която само чакаше да се засадят още цветя в нея.
- Е, това е нашият дом..- каза Лиам, като изучаваше лицето ми. Усмихнах се, за да го успокоя, че ми харесва, поне на външен вид.- Да влизаме!- каза ентусиазирано той.
Той отвори вратата на къщата и прояви желание да ме разведе из нея. Още срещу отворената входна врата, в дъното на дълъг коридор, се показаха стълбите за горния етаж, на който Лиам ме увери, че ще се качим след малко. Завихме надясно, където явно беше кухнята. Когато я видях, ахнах:
Oops! This image does not follow our content guidelines. To continue publishing, please remove it or upload a different image.
- Винаги съм искала синя кухня! Прекрасна е....- възхитих се аз, а Лиам засия още повече.
- Знаех си, че ще ти хареса! Чудех се дали да не е по-светло синьо, но явно и това свърши работа..- обясни той.
- Нима си я пребоядисвал?- казах аз на шега.
- Всъщност да. Кухнята по принцип беше червена.. не мислех, че ще ти допадне и момчетата ми помогнаха да я пребоядисаме за 2 дни. Купих и някои неща. Остана само да купим някои домакински прибори, като чинии например .- засмя се той.
- Но от къде си бил толкова сигурен, че ще дойда да живея с теб тук?- попитах аз подозрително.
- Защото ме обичаш...- каза той, а аз кимнах потвърдително и гордо.- А ако ми беше отказала, аз също харесвам синият цвят, така че..- обясни сладко и засмяно и прокара ръката си през кръста ми. Аз се облегнах странично на него и поогледах нашата кухня още малко. Наистина беше перфектна. Нито много голяма, нито много малка. Щеше да ми е толкова уютно, когато готвя, а аз обичам да готвя!
