Dream Come True (Bg Fanfiction-One Direction)

Проблясък

Концертът беше уникален! Кълна се, че залата се тресеше от викове... Беше зашеметяващо, за пореден път се убедих в таланта на тези 5 неземни момчета!

Около 22ч. концертът свърши и ние с Джули се отправихме отново зад кулисите. Няколко момичета ни познаха и поискаха да се снимат с нас....... С нас! Аз се учудих, защото въпреки, че ходим с Лиам и Найл, ние до преди няколко месеца бяхме също като тях- просто фенки от най-прекрасното фен-семейство.

Когато видяхме момчетата, те се бяха събрали и се смееха. При Луи беше Елинор, която явно също е решила да го изненада и е била в публиката. Запознахме се с нея, беше още по-очарователна на живо и се държи толкова възпитано!

- Прекрасни сте! Хей, Найл, Лиам, не изпускайте тези момичета!- каза им тя, след като си говорихме десетина минути. Явно й направихме хубаво впечатление. Момчетата се усмихнаха и дойдоха да ни прегърнат.

- Нямаме такива намерения.- каза Лиам, а Найл кимна в знак на потвърждение и целуна Джули, а Лиам ме прегърна още по-силно.

- Тръгваме ли?- извика радостно Хари.

- Къде отиваме?- попитах аз тихо Лиам.

- В един клуб.- отговори ми той.

- Клуб? Но.. мен сигурно няма да ме пуснат, все още не съм навършила 18.

- Скъпа, наистина ли мислиш, че това ще е проблем, след като ще си с мен и момчетата?- усмихна се той.- Но ако не ти се ходи, няма да ходим.- каза Лиам и сложи нежно ръката си на лицето ми. Малко ме болеше главата от виковете около мен по време на концерта, но нямаше как да откажа. Кимнах и тръгнахме, заедно с другите. На паркинга имаше охранители, като забелязах, че и Пол беше там и сръчках Джули да го види. Когато го направи, тя почти не изкрещя, но се сдържа.

Качихме се в един по-голям бус и след няколко минути бяхме пред клуба. Интересно как папараците знаеха, че момчетата ще отидат точно там, и вече чакаха пред сградата.

На входа охраната попита за личната ми карта и в този момент си казах „Прецакана съм!", но Лиам ме 'спаси'

- Тя е с мен.- каза той.

- О, извинете, заповядайте!- направи ми път да вляза охраната.

Вътре беше тъмно, но мястото беше хубаво. Както и музиката. Момчетата си поръчаха по 1 бира, а аз, Лиам, Джули и Ел по един коктейл, в който имаше много малко алкохол. Седяхме и се опознавахме с Ел, която учеше в Манчестър, и ни разказваше за предимствата и недостатъците на някои от университетите в Англия и Америка, тъй като на нас с Джули ни предстоеше да кандидатстваме скоро.