Dream Come True (Bg Fanfiction-One Direction)

КРАЙ

На другия ден, станах рано и отидох при него. Той беше отдавна станал и ми отвори вратата с огромен букет рози в ръка.

- Добро утро, красавице! Тези са за теб!- каза той и подаде розите, когато влязох.

- Но...- аз останах с отворена уста и очите ми се насълзиха.

- Помниш ли, че на втората ни среща, когато валеше дъжд и ти ме чакаше пред блока ти с чадър, ти донесох роза и ти обясних, че щях да ти купя много повече рози, но закъснявах, а и не исках да ме чакаш в дъжда?

- Мога ли да забравя?- казах едва аз, гледайки алено-червените цветя.

- Е, и аз не съм забравил. В случай, че се чудиш колко са на брой- 200 са- за всеки един от дните, след този, в който животът ни 'сблъска' и се влюбих безумно в теб.- обясни той и аз го целунах, за да спра сълзите си, но не успях. По време на целувката, от очите ми се стекоха плахи сълзи. Избърсах ги, без той да види и седнахме да закусим.

*на летището*

Вече не можех да сдържам сълзите си. В таксито малко поплаках, гушната в него, но сега не можех да понеса, че това е моментът, в който го виждам за последно за следващите няколко месеца. Той остави куфарите си и хвана ръцете ми:

- Хейлс, обичам те! Обичам те ужасно много, и каквото и да стане от тук нататък, искам да знаеш, че никой и нищо няма да промени това!- каза той.- Моля те, не плачи, защото разкъсваш сърцето ми.- самият той беше с леко насълзени очи, когато премахна нежно с ръка моите. Не можех да намеря думите си. Знаех само, че исках времето да спре точно тук и сега. Но времето не спря.

- И аз те обичам. И искам да ти благодаря за тези невероятни месеци, в които ти сбъдна всичките ми мечти и промени завинаги живота ми! Никога няма да бъда същата.- признах аз и видях как една сълза се промъкна и по неговото лице.

- Моля те, не се сбогувай с мен. Това не е сбогуване! Ще се чуваме при всяка възможност, ще си пишем и ще видиш, че времето ще мине бързо. Докато мигнеш, ще съм тук и ще бъда твой кавалер на бала. А след това ще сме отново заедно! Обещавам ти!

- Не обещавай...всичко може да се случи- казах едвам аз.

- Не! Обещавам ти! Каквото и да се случи, ще намерим отново пътя си един към друг!- повтори категорично той.

- Пътниците на полет 1103 за Лондон да се насочат към терминала. Пътниците на полет 1103 за Лондон да се насочат към терминала.- повтори един глас.

- Е, ще се чуваме...- каза той и ме прегърна силно. След това хвана ръцете ми и ме целуна нежно и дълго. Когато жената повтори съобщението, той започна да тръгва, но аз не пусках ръцете му.... Не исках и не можех. Той усети това мое безсилие и ме погледна с неповторимите си очи.

- Обичам те, Лиам. Не го забравяй!- казах аз за последно.

- Знам, и аз те обичам и е невъзможно да забравя.- отговори ми той и се усмихна леко през сълзи. Тази негова усмивка сякаш отключи пръстите ми, които бяха преплетени с неговите и го пуснах.

Гледах го как се отдалечава, но той не се обърна повече. Знаех, че не искаше да го виждам как плаче, а и сигурно, ако се обърнеше, никога нямаше да се качи на този самолет.. Затова просто продължи да върви, докато не изчезна от погледа ми.

Аз усетих празнината в мен и разбрах, че е взел сърцето ми със себе си.

Здравейте,
Това, както виждате, са последните три глави на първи сезон. Искам да ми кажете дали искате втори сезон и ако искате смятам да качвам по една глава всеки ден.
Обичам ви! :* :* :* :*