Dream Come True (Bg Fanfiction-One Direction)

Добре дошла!

Прибрах се след изморителния полет и татко ме посрещна със спагети за обяд.

- Здравей, миличка!- каза той, като дойде да поеме чантите ми и да ме прегърне.- Е, как мина? Не ти звъннах, за да не те безпокоя, а и очаквах ти да се обадиш, ако има нещо, така че.... - обясни той.- Ела да хапнеш и.. разказвай!- каза нетърпеливо и ме прикани да седна.

Разказах му за плана на Найл и Джули и че всъщност писмото е било от русия, не от Лиам; за признанието на Лиам как се е чувствал през тези месеци; за всичко.. Той беше щастлив, че отново сме заедно, защото виждаше, че сияя от щастие. Е, почти....

- Мисля, че има нещо, което те притеснява?- предположи правилно той, но не исках да му разказвам за Крис...

- Не, няма нищо, просто съм изморена от полета. Отивам да си почина, защото утре се връщам на работа.

- Толкова рано? Ремонтът едва ли ще е завършил.

- Като познавам шефката си, сигурно е наела 100 човека само и само магазинът да е готов колкото се може по-бързо, за да отворим отново и да печелим пари..ха.- казах иронично аз. Майката на Крис беше доста властна жена. Ако си постави нещо за цел, не само го прави, но го прави бързо..- Както и да е.. Взимам душ и лягам.- станах и го целунах, а той кимна и започна да раздига масата, разбирайки, че няма да опитам от спагетите му сега.

*на другия ден*

- Добро утро, г-жо Джоунс!- поздравих аз, влизайки в магазина и заварвайки там шефката си да говори с Мел. Докато приближавах към тях разгледах магазина. Признавам си, беше се получило повече от великолепно!

- Е, какво ще кажеш?- попита г-жа Джоунс, докато погледът ми още шареше из магазина. Тогава той попадна на Крис, който тъкмо излизаше от офиса. Онемях, сърцето ми започна да бие по-силно, не знаех какво да правя. Изглеждаше добре и за разлика от последната сутрин, в която дойдох на работа и той ме видя, сега ми се усмихваше широко и очите му грееха. Напомняше ми много на Найл, когато Джули е около него, или на което и да е влюбено момче..... Но да не си правя прибързани заключения.

- Прекрасно е! Наистина!- уверих я аз с малко закъснение.

- Е, нищо нямаше да е толкова прекрасно, без твоите дизайни и проекти за ремонта на магазина!- каза Крис, който вече седеше до мен.

- Не мога да съм по-съгласна със сина си.- каза тя и се усмихна, а тя рядко го правеше.

- Нищо работа. Радвам се, че някак си съм допринесла за развитието на магазина.- казах скромно аз и леко се изчервих.

- Ти работиш в магазина само от няколко месеца и си допринесла повече отколкото други хора, които работят тук от години!- каза шефката ми, като на последната част от изречението си, тя погледна укорително Мел. Стана ми гадно за нея.. Не заслужава такова държание, но не успях да възразя, защото тя продължи: - Ще се радвам да ни удостоиш с присъствието си на вечеря в дома ми тази вечер.- покани ме дружелюбно тя, като аз предположих, че досега за това са си говорили с Мел.

- Ще се радвам.- казах бързо аз, без дори да се замисля.

- Е, добре, Крис ще те информира за подробностите, аз трябва да тръгвам. Захващайте се за работа!- каза тя, отново със строгия си тон и излезе. Мел отиде на някъде, оставяйки ме сама с Крис.

- Добре дошла!- каза той и ме прегърна, аз дори не помръднах, защото не исках да правя нещо, с което да го заблудя и да подхраня чувствата му, ако имаше такива, де. Въпреки,че току-що бях приела да отида на вечерята с майка му, на която 100% и той щеше да присъства.

- Благодаря.- успях да промълвя аз, след като той ме пусна.

- Е, как беше в Лондон? Нещо интересно?- попита нетърпеливо той, без да сваля усмивката си от лицето му.

- Ами, всъщност....- тръгнах да казвам аз, но си помислих, че моментът не е подходящ.- Да, но сега имаме работа, друг път ще ти разказвам.- уверих го аз, а той кимна. Всъщност поради захладнелите ни отношения тогава, той не знаеше, че отивам в Лондон, заради партито на Лиам и Найл. Сигурно предполагаше, че ще се видя с Джули, защото все се бъркаше и мислеше, че тя е заминала за Англия, а не за Америка. Сега настана неловко мълчание, като просто се гледахме...

- Ей, вие двамата! Цял ден ли ще сeдите или ще дойдете да ми помогнете да заредим магазина?- провикна се Мел от склада и аз веднага се запътих натам, но Крис хвана ръката ми.

- За вечерята довечера- ще ти напиша адреса, майка каза да дойдеш към 6. Добре ли е?- попита той.

- Да, може би ще се уговоря да дойдем направо заедно с Мел.- предположих аз.

- Но тя покани само теб.- отсече той.

- Няма ли да е нещо като работна вечеря.. за нас- работещите в магазина?- попитах аз объркано.

- Да, но ще минем без Мел.

- Тоест ще сме само аз, майка ти и ти?- попитах аз, а той кимна и тръгна към склада доволен, преди да успея да го убедя, че тогава това няма да е никаква работна вечеря.

Сега останах на място, без да успея да реагирам. Какво щях да правя на вечеря с него и майка му? Може би преди малко, когато имах възможност да му кажа какво стана в Лондон, трябваше да го направя... Сега трябваше да намеря начин да говоря с него преди тъпата вечеря, на която нямам идея какво ще правя...