Dream Come True (Bg Fanfiction-One Direction)

Глава 4

Сутринта накарах татко да ме закара по-рано на училище, за да избегна Натаниъл, който 100% щеше да ме чака пред вкъщи по същото време, по което винаги ме взима, за да ме закара. Честно казано след като си казах да не мисля за него и насочих вниманието си изцяло към него, почти не се сетих за Натаниъл.

В голямото междучасие, отидох към столовата. Оглеждах се за Джеймс, но не го видях. Седнах при Ким и започнахме да обсъждаме странични теми.. не исках пак да се сещам за нейните теории... Когато Натаниъл дойде на нашата маса и седна:

- Здравейте, момичета.- поздрави той предпазливо, като искаше да види реакцията ми.

- Здравей, Нейт!- поздрави го Ким, а аз дори не го погледнах и станах от пейката, просто тръгвайки нанякъде.

Преди да изляза през вратата на столовата, се обърнах за последно да ги видя. И двамата ме гледаха, аз се обърнах отново и бутнах силно вратата, искайки да се махна по-бързо.

- Ауууч!- каза шеговито Джеймс, като леко ударих ръката му като отворих вратата, а той тъкмо искаше да влиза. Бях на няколко сантиметра от него, защото бях засилена да се разкарам от тук.

- Извинявай.- казах аз притеснено, като погледнах първо към ръката, за която се държеше и след това право в очите му, които бяха шоколадово-кафяви. Тогава усмивка се появи на лицето ми, сещайки се за безбройните пъти, в които родителите ми са ми разказвали как са се запознали. Отново при сблъсък в училище.

- На какво се усмихваш толкова, сладурано?- попита съблазнително той.

- Нищо.- отрязах аз, опитвайки се да не се изчервявам на обръщението.- Как е ръката ти?- попитах го, за да се разсеям, а някакви момичета ни избутаха, защото искаха да минат, а бяхме точно на вратата. Така сега бяхме само двамата, в коридора.

- Не ме удари чак толкова силно. Не се безпокой!- намигна ми той и ме подмина, за да влезе в столовата. Той просто си тръгна. В единия момент изглеждаше така, сякаш пак флиртува с мен, а след секунда, докато се усетя, той просто ме остави.......Бях толкова..... объркана!

През следващите междучасия засякох няколко пъти Джеймс и докато аз се разтапях по него, той дори не ме отрази. Само ми хвърли няколко многозначни погледа. Реших да не мисля прекалено много за това. Отидох на двора и си извадих слушалките, за да си пусна малко музика, докато преговарям по история. Имах 10 минути на разположение, преди теста ми. Тъкмо се настаних и започнах да чета единия от уроците, когато усетих, че някой се настани до мен. Преди да вдигна глава и да видя кой е, силно се надявах да е Джеймс.