Dream Come True (Bg Fanfiction-One Direction)

-Г. Т. Натаниъл

¡Това е под глава на „Глава 4", но все пак прочетете!

Това беше една от най-гадните седмици през живота ми! Но не защото имам двойка по математика, или защото с Емили пак се разделихме, защото ме видя да си говоря с едно момиче от по-долните класове. Дори не ми пука за Емили по този начин, по който на нея й се иска, но какво да направя- неведнъж съм й го казвал, но тя не разбира от дума!

Беше гадна седмица, защото за първи път не си говорихме с Лили толкова дълго време. Първо понеделник сутрин беше накарала баща й да я закара и когато отидох да я взема и леля Хейли ми каза, че вече е тръгнала за училище, разбрах, че този път сериозно съм я засегнал. Друг път дори и да ми се сърдеше, никога не отказваше превоз до даскало. След това цяла седмица всеки път щом я видех в училище, тя просто или изобщо не ме поглеждаше, или отвръщаше поглед настрани и тръгваше в другата посока, за да не мога да я заговоря. Изчаквах няколко дни да й мине малко. Надявах се да не захвърли приятелството ни на боклука, заради този кретен- Джеймс... Не стига, че го видях да се целува с онази, а после се опитваше да свали и Лили. Как да не избухна? Бях свикнал да прилага триковете си върху момичетата, но не можех да позволя да се държи така с Лили! Познавам я прекалено добре и знам нейните виждания за нещата. Той й обърна малко внимание и тя си внуши, че е влюбена. Помня, когато бяхме на около 8-9 години и бяхме на турне, заедно с бащите си, и тя срещна онзи певец, по който беше луднала тогава. Само две минути след това тя вече ми разказваше колко щастливи ще са като се оженят, въпреки, че онзи беше с минимум 10 години по-голям от нея. Сега беше нещо подобно. Бях убеден, че Джеймс ще я разочарова много... и вече се примирих, че няма как да го предотвратя, защото тя не иска да ми повярва. Може би трябва да я оставя да се опари сама, за да ми се доверява другия път. Вярно е, че реагирах прекалено, дори и аз не разбирах защо.

Вече беше петък следобяд и знаех, че няма смисъл да чакам повече, за да се сдобря с най-добрата си приятелка. Отидох до къщата й.

- Здравей, лельо Хейли!- поздравих я аз, заварвайки я в хола да скицира някакви дрехи. Майка ми правеше същото вкъщи, така че предполагам, че беше за магазина им.

- Здравей, Нейт! Отдавна не беше идвал тук.- отбеляза тя.

- Да...

- Всичко наред ли е с Лили и теб?

- Малко ми се сърди, но... мисля да променя това!- засмях се неловко тя.