Dream Come True (Bg Fanfiction-One Direction)

Студен душ

Ахххх, как мразя ранното ставане в понделник сутрин! Имах нужда от още сън, но пак щях да се успа...

Когато влязохме с Джули в училище, всички ни гледаха и си шушукаха нещо.. Отидохме в кабинета по Английски и реших да вляза в Туитър, да видя какво ново има.. Невероятно, но някой папарак или фенка ни беше заснел на летището, и по-точно Джули и Найл (или Найли, както ги наричаха сега.. хаха).

- Ей, Найли! -казах аз, докато подавах телефона си на Джули, а тя учудено питаше:

- Какво??- и когато видя трендовете и снимките, се засмях.. физиономията й беше безценна!!

..Денят почти мина, а не бях виждала Лиам.. Звънях му няколко пъти, но не отговори и бях толкова притеснена, че не ме свърташе на едно място. Най-после той ми звънна:

- Хей! Извинявай, но чак сега видях, че си звъняла...- каза по странен начин той.

- Добре ли си? Не ми звучиш добре...

- От 6ч. сутринта съм с висока температура...

- Какво?!?!?! Защо не ми каза по-рано?- казах разтревожено аз, всичко ми се обърна..

- Не исках да те разсейвам, а и какво можеше да направиш. Няма да ти позволя да пропускаш училище, заради мен!- каза той.

- Имам още един час и идвам при теб!! Взе ли някакви хапчета?

- Не..

- Охх... чакай ме, ще дойда възможно най-бързо!- казах аз и затворих.

Последният ми час мина тоолкова бавно. Когато би звънецът, скочих от чина си и изтичах навън. Имах малко пари в себе си и му купих витамини, сок и плодове и се запътих към хотела. Трябваше по най-бързият начин да отида при него..

Когато почуках на вратата му, чаках около минута, преди да ми отвори. Той беше се наметнал и увил с чаршафа си и изглеждаше ужасно блед. Очите ми се насълзиха

- Как сиии?- попитах аз, докато влизах и оставих торбите на дивана. Тръгнах да го прегърна.

- Не!- отдръпна се той.- Не искам да се заразиш... Беше лоша идея да идваш..

- Не ме интерсува!- отсякох категорично и го прегърнах.- Ти гориш!!!- почти изкрещях аз. Хванах лицето му в ръцете си и наистина изгаряше от температура...- Бързо в леглото! Купила съм ти хапчета, ей, сега идвам.- взех торбата и отидох в кухнята, докато той вървеше към спалнята му. Напълних чаша със сок, взех витамините, сложих няколко плода в чиния и отидох при него. Той лежеше почти безжизнено на леглото..

- Изпий тези, а после изяж поне един плод.. Предполагам, че днес не си ял и нямаш апетит?

- Да... но спокойно, ще се оправя.- каза той с пресипнал глас.

- Как ще се оправиш, ако просто лежиш и нито ядеш, нито пиеш хапчета?- казах ядосано аз. Взех една кърпа от банята и я намокрих. Върнах се при него и я сложих на челото му. Беше много зле, унасяше се от температурата и го тресеше.. Завих го с две завивки и седнах до него на леглото, докато първата сълза се стече по бузата ми.. Не знаех дали щях да се справя сама с това..

Той заспа, а аз плачех тихо до него.. Не можех да отделя ръцете си от лицето му- исках да следя температурата му, през няколко минути сменях компресите, но така и не спадна.... След около час го събудих, защото се сетих за нещо.

- Лиам!- побутнах го леко аз и той се разсъбуди. Аз почнах да го разсъбличам, а той се зачуди какво става.- Стани, ще те вкарам под душа!- Не беше достатъчно адекватен и едва ли мислеше какво прави, той просто изпълняваше машинално всичко, което му казвах. След като съблякох блузата и панталоните му, го хванах и започнах да го подпирам, докато стигнем до банята. Сложих го да седне във ваната и пуснах през слушалката студената вода. Той се разсъни и извика вече по-освежен:

- ААААААА! СТУДЕНО!!!- огледа се наоколо.- Защо съм по боксерки и ме мокриш?

- Чувала съм, че това сваля температурата!- обясних му аз и продължих да го мокря. Не трябваше да се прекалява със студения душ, затова след минутка-две спрях водата и потърсих кърпа. Помогнах му да се изправи и го увих.

Той легна направо с кърпата и аз го завих бързо. Вече беше малко по-добре, но сигурно по-късно пак щеше да вдигне температура. Не се отделих от него.. беше ме страх. Нямах какво да правя, затова легнах до него... Явно се беше разсъбудил:

- Благодаря ти за всичко!- каза той и аз се обърнах към него, пипнах го по челото, за да проверя дали има температура.. Беше добре..- Малко хора биха запазили спокойствие, докато ме събличат.- пошегува се той. Толкова много се зарадвах да видя отново красивата му усмивка! <3

- Исках само да се излекуваш, дори не...-тръгнах да казвам аз, а той ме гледаше с прекрасните си кафяви очи...

- Обичам те, Хейлс!- прекъсна ме той.- Но не само защото се погрижи за мен! Просто.... Просто те обичам! Не ме интерсува дали е взаимно, или не.. просто реших, че трябва да го знаеш!- каза той и ме гледаше изпитателно, а аз ... не знаех къде се намирам.... След като най-накрая си спомних родния си език и дори успях да съставя цяло изречение, му казах:

- Глупчо, ако не те обичах, нямаше да съм сега тук с теб!- .. и го целунах по челото. Той вдигна завивките си и аз се мушнах под тях и се сгуших в него.