Dream Come True (Bg Fanfiction-One Direction)

Епилог

Бeли рози. Любимите ми цветя! Вървях към олтара, с баща ми под ръка. Бях ужасно развълнувана! Този ден не можеше да се сравни с никой друг!

Бяха минали 5 години, откакто Нейт сложи годежния пръстен на ръката ми, в знак на обещание, че един ден, когато и двамата сме напълно готови за това, ще стана негова съпруга, а той- мой съпруг. И ето, че този ден дойде!

През тези 6 години, откакто сме заедно, той беше винаги до мен! Всъщност през целия ми живот е бил до мен... Изчака да завърша гимназия, след което заедно записахме университет. Карали сме се за дреболии няколко пъти, което само подсилваше връзката ни и след това се обичахме още по-силно и страстно. Обичахме се лудо, имахме прекрасни моменти и нямах търпение да направим вечността на връзката ни официална!

Сватбата не беше голяма, точно такава каквато аз пожелах- само най-близките ни хора. Всички бяха тук. Любимите ни чичовци, лели, малчуганите, които вече не бяха толкова малки, Ким и Пийт, чиято връзка също беше не по-малко сериозна от нашата с Нейт, бабите и дядовците ни и някои наши близки приятели. Всички сега бяха станали на крака, докато аз вървях по пътеката към Нейт, върху която имаше разпръснати листа от бели рози. И в края на пътеката ме очакваше моята единствена любов! Всичките пъти, в които майка ми е разказвала за сватбата им с татко, всичките пъти, в които съм искала любов като тяхната, сега ставаха абсолютна реалност.

- Искам и аз такава първа любов като вашата!- казах аз.

- Твоята ще е дори по-красива!- увери ме татко.

- Обещаваш ли?

- Да!- обеща той.

Тези думи от преди почти десетина година отекваха в главата ми, докато правех последните си крачки към бъдещия си съпруг. Обещанието на татко беше напълно спазено!

С времето осъзнах, че няма любов, която да може да се сравни с друга любов, защото всяка една е красива по свой си начин. Но това, че се стремих към любов като тази на родителите ми, може би допринесе малко за това, което аз и Натаниъл изградихме помежду ни. Всяка една двойка, която е истински влюбена, преминава през хиляди участи и хубави моменти, и ги преживява така, сякаш са готови да се изправят срещу целия свят само и само в края на деня да са заедно. И така всеки ден аз и Нейт се събуждахме, готови на всичко да преживеем каквото и да ни бъде поднесено през деня, само и само накрая отново той да бъде последното нещо, което виждам преди да заспя.

Защото това е любовта! Отнася те, разбива те на хиляди парченца и те сглобява отново, издига те на върха и те спуска на дъното също толкова бързо, има възможност да те унищожи по всяко едно време.... и ако е истинско, ти поемаш риска! Поемаш риска, защото този риск е нищо, в сравнение с риска да живееш без този, когото обичаш- твоята друга половина!

И вярвайте! Винаги вярвайте, че някъде там има някой за вас. Но и се оглеждайте, защото понякога това „някъде там" може да се окаже „тук", точно пред вас, а вие да не го виждате, защото гледате на по-далече! За всеки има някого, отреден да го обича и цени, за всеки има някого, който да ви кара да забравяте къде сте, който да ви кара да повярвате в 'завинаги', който да ви прави щастливи! И ако сте достатъчно смели да го вярвате и достатъчно търпеливи, един ден вие ще срещнете този някого на може би най-случайното място. Или може би вече сте срещнали този някого.. Животът си знае работата- той ще извърти така нещата, че да накара дори най-слепите да прогледнат и да осъзнаят чувствата си. И когато го направите, не съжалявайте за изгубеното време, а се наслаждавайте на всеки миг, прекаран с любимия човек. Защото животът събира, но и разделя! Разделя, но само тези, които позволят да бъдат разделени. Останалите- истински влюбените хора, те се противопоставят на всичко, с една цел- да останат заедно завинаги!

- ... Обричаш ли се да му бъдеш вярна и да бъдеш до него в добро и зло, в здраве и болест, в богатство и бедност, докато смъртта ви раздели?

- Да!- отвърнах аз, след което Ким и Пийт подадоха пръстените ни.

- С властта, която ми е дадена от Бога, ви обявявам за съпруг и съпруга. Натаниъл, можете да целунете булката!

Нейт не изчака втора подкана. Целуна ме и аз се усмихнах по време на целувката, защото подкоси краката ми така, както и първия път, когато ме целуна. Знаех, че дори да минат 50 години, той пак щеше да бъде способен да ме накара да се почувствам така!

- Вече официално няма отърване от мен.- прошепна ми той.

- От 23 години няма отърване от теб, затова те обичам толкова!- отвърнах аз и го целунах отново.

Здравейте,
Ще се опитам да не ви занимавам много.... хд
Исках да благодаря на всички за всеки прочит, глас и коментар. Въпреки че историята не е моя, съм много щастлива от успеха ѝ. Не съм много добра в изразяването на чувства, но в момента наистина не мога да опиша какво чувствам. Може би, тъга, щастие и куп други....
Не знам какво друго да кажа освен:
Обичам ви и страшно много ви благодаря :* :* :* :*