Dream Come True (Bg Fanfiction-One Direction)

-Г. Т. Натаниъл

Цяла вечер се опитвам да се занимавам с нещо, за да не мисля за Лили и предстоящата й среща. Знаех, бях убеден, че Джеймс ще успее да я омае! Все пак той има опит.. Притесняваше ме нейната липса на опит... Реших да поиграя малко ФИФА с баща ми, за да се разсеям.

- За първи път от доста време те победих!- отбеляза баща ми.- Добре ли си? Изглеждаш така, сякаш нещо те притеснява.

- Нищо особено.. просто има едно момиче, с което не знам как да постъпя..- признах аз.

- С Емили?- предположи той.

- Не.. Емили никога не е била толкова важна, колкото това момиче.

- Хмм.. до сега не си ми споменавал за друго момиче, освен Лили или Емили. Каква е ситуацията?

- Просто.. явно аз започвам да харесвам това момиче много, но... тя харесва друг и в момента нещата между тях се развиват, а аз не знам какво да правя. Аз съм излишният в цялата картинка.

- Значи наистина харесваш това момиче, така ли?- попита баща ми.

- Да...

- А тя?

- За нея съм просто приятел.. Но най-гадното е, че този- другият, изобщо не е подходящ за нея! Те са пълни противоположности и съм сигурен, че той ще й влияе лошо...

- Моят съвет е да оставиш нещата да се случат така, както трябва. Не винаги можеш да контролираш всичко! Може би един ден тя ще погледне на теб по този начин, по който ти гледаш на нея. А ако тя е щастлива с другия, трябва да се радваш за нея, въпреки че сигурно ще ти е гадно да я виждаш с него. И ако е писано, един ден ще бъдете заедно и онзи ще е просто спомен и/или урок за нея!- каза татко.

- Благодаря за съветите...- казах му аз. Замислих се над думите му. Беше прав... Ако тя е щастлива- и аз трябва да съм щастлив. Но знам, че един ден тя ще е съкрушена, заради Джеймс и тогава какво? Трябва да отида и да убия приятеля си, защото е разбил сърцето й.... Не исках повече да мисля за това! Погледнах часовника до плазмата и видях, че вече минава 22:30 часа. Знаех, че когато излиза през седмицата, вечерният й час е до 22:00 часа, защото е на училище на другия ден, така че.. предполагам, че или е забравила да ми се обади, или не е искала. Само се надявам онзи идиот да се е държал добре с нея, защото кълна се ще го убия и дори няма да ми мигне окото!

- Аз ще лягам. Лека!- казах на татко, а той ме потупа по рамото, докато превключваше каналите, като най-после намери някакъв филм и започна да го гледа.

Легнах на леглото си и реших, че ще оставя Лили да прави, каквото си иска... Ще я оставя сама да поеме пътя към първото си разочарование в любовта. Това е единственият начин тя да осъзнае грешката си и това, че съм бил прав от самото начало. Но как ще допусна тя да страда? Исках да изключа всичките си мисли, затворих очи и се опитах да заспя. След безкрайните ми усилия най-накрая се пренесох на място, където нищо не тревожеше съзнанието ми.

Съжалявам за късата част, но за сметка на това „Глава 7" излезе по-дълга и от „Нашата история"(последната глава на втори сезон)
Дано ви е харесала...
Обичам ви :* :* :* :*