Dream Come True (Bg Fanfiction-One Direction)

Част 14

Не можех да заспя... Цяла вечер или гледах в тъмното в тавана, или просто заравях главата си във възглавницата. По всякакъв начин се опитвах да намеря бутона за изключване на мислите ми, но не успях и те не ме оставиха да заспя и поне за малко да забравя за всичко....

Вече беше малко след 6:00ч. Реших да стана и да си направя кафе. Увих се с одеалото си и се запътих към кухнята. Когато се погледнах в огледалото, съжалих, че съм го направила.. имах огромни кръгове под очите, заради инсомнията, която ме хвана, и заради сълзите.. Сълзите, от които така и не успя да ми олекне. Не знам как ще отида на училище.. и честно казано не искам да ходя! Не мога да се изправя пред когото и да е.. не още!

Взех чашата с кафето си и се настаних на дивана, все още увита в мекото и тънко одеало. Навън беше мрачно- явно днес щеше да бъде един от тези дни, с типично лондонско време, което пасваше на настроението ми. Гледах навън, когато започна да вали и просто седях със свити в коленете крака... Вече дори нямах сили да мисля за каквото и да е.

- Мила, какво правиш?- попита татко, появявайки се в хола и седна до мен.

- Седя си..- отговорих аз, все още не отмествайки поглед от „интересната" точка на масата, в която се бях загледала от вече повече от 5 минути.

- Добре ли си? Не изглеждаш добре..- каза той, прегръщайки ме странично. Погледнах към него за няколко секунди и го прегърнах.- Проблеми ли имаш?

- Да.... Развалих всичко... Първо, това момче, с което.. 'излизах' се оказа пълен кретен и второ, аз съм глупачка и не повярвах на най-добрите си приятели!!- казах, ядосана на себе си, аз.

- Не си глупачка! Но какво е направил този на принцесата ми?- попита татко с нотка на гняв в гласа му.

- Използва ме... Тоест, опита се да ме използва, но добре, че бяха Натаниъл и Ким, за да ми покажат, че той не е нищо повече от един боклук.... А аз бях толкова заслепена... Исках... исках романс като вашия с мама. Винаги съм го искала и винаги ще го искам, докато не го получа.

- Мила, не винаги при всички връзката потръгва от първия път. С майка ти просто бяхме късметлии, че се срещнахме и, преодолявайки трудностите, останахме заедно и създадохме теб. Но не търси това, което ние имаме, защото няма еднакви любовни истории. Знаеш, любовта никога не е една и съща в живота! А и така е възможно отново да се объркаш в преценката си, водена от желанието ти всичко да потръгне като при нас. Важното е да намериш, този, който ще те оценява и уважава, ще те пази и няма да иска да променя, каквото и да е точно защото те обича такава, каквато си! Тогава нещата ще вървят от само себе си и няма дори да се стараеш да се получават, защото, ако това е човекът за теб, съдбата си знае работата.- посъветва ме той. Винаги, когато водехме по-сериозни разговори като този, беше прав.. Дано и сега се окаже прав!